Сериозното държане на Чингачгук не се промени. Той бе седнал близо до светлината, където неговите гости с честите си и неспокойни погледи можеха по-лесно да различат естественото изражение на лицето му от изкуствената свирепост на бойната му украса. Те откриха силна прилика между бащата и сина, с онази разлика, която естествено произтича от възрастта и преживените трудности. Свирепостта на лицето му сега изглеждаше, че дреме, а на нейно място се виждаше тихият, спокоен израз, присъщ на индианския воин, когато не е нужно да проявява качествата, необходими за постигане на по-висши цели. Но от случайните проблясъци, минаващи бързо по мургавото му лице, можеше лесно да се отгатне, че беше нужно само да се възбудят страстите му, за да се почувствува пълното въздействие на ужасната украса, която си бе направил, за да плаши своите неприятели. За разлика от него бързите блуждаещи очи на разузнавача рядко спираха да се движат. Той ядеше и пиеше с охота, която никакво съзнание за опасност не можеше да намали, но бдителността му не го напускаше нито за миг. На двадесет пъти задържаше пред устата си кратунката или парчето месо, а главата му се извръщаше настрани, сякаш се вслушваше в, далечни, обезпокояващи звуци. Това движение принуждаваше гостите да престанат да наблюдават новите за тях неща и им припомняше опасността, която ги бе довела тук. Тъй като тези чести паузи не биваха последвани от някаква забележка, мигновеното безпокойство, което те създаваха, се разсейваше и за известно време биваше забравяно.
— Хайде, приятелю — каза Ястребово око към края на вечерята, изваждайки едно буренце изпод листата, които го покриваха, и се обърна към седналия до него чужденец, който достойно оценяваше готварското му изкуство, — опитай малко от това питие; то ще прогони от главата ти всички мисли за жребчето и ще влее живот в гърдите ти. Пия за нашето приятелство с надежда, че смъртта на кончето няма да ни настрои неприязнено един към друг. Как се наричаш?
— Гамът… Дейвид Гамът — отвърна псалмопевецът, като се приготви да удави скръбта си с една голяма глътка от ароматичното и силно алкохолно питие на горския обитател.
— Много хубаво име и навярно е наследено от честни прадеди. Аз много държа на имената на хората, при все че християнският обичай в това отношение стои много по-назад от индианския. Най-големият страхливец, който изобщо съм познавал, се наричаше Лъв; а жена му Пациенция39 би ви прогонила с кавгата си за по-малко време, отколкото един преследван елен би пробягал двадесет ярда. За индианеца името е въпрос на съвест; той обикновено е това, което се нарича Не че Чингачгук, което значи „голяма змия“, т.е. действителност змия, била тя голяма или малка, но той се нарича така, защото познава извивките и криволиците на човешката природа, мълчалив е и напада неприятелите си, когато най-малко го очакват. Каква е твоята професия?
— Аз съм скромен преподавател по псалмопение.
— Така ли!
— Преподавам пеене на новобранците в Кънетикът40.
— Би могъл да имаш и по-добро занятие. Младите синковци и без това достатъчно се смеят и пеят из горите. А всъщност би трябвало да се спотайват като лисица в дупката си. Можеш ли да си служиш с ловджийска пушка или да боравиш с карабина?
— Опазил ме господ! Никога не съм имал случай да употребявам смъртоносни оръжия!
— Може би разбираш от компас и умееш да отбелязваш на хартия реките и планините ь пустите местности, така че онези, които пътуват, да могат да намират различните места по техните имена?
— Не се занимавам с подобни работи!
— Имаш крака, които биха могли да направят дългия път къс. Предполагам, че понякога носиш съобщения на генерала.
— Никога. Аз следвам само високото си призвание да преподавам духовна музика!
40
Кънетикът — местност, граничеща с тогавашната колония Ню Порк, сега един от щатите на Северна Америка, близо до Ню Йорк. Б.пр.