Острите, загрубели черти на разузнавача се раздвижиха и когато тя свърши, той подпря брада с ръката си, сякаш дълбоко размишляваше върху направеното му предложение. — Разумни слова! — отрони се най-после от стиснатите му, разтреперани устни. — И християнски дух се чувствува В тях. Това, което е право и редно за един червенокож, може да е греховно за един бял без никакъв примес в кръвта си; за да се извинява за своето невежество. Чингачгук! Ункас! Чухте ли думите на тъмнооката девойка?
След това той заговори на делаварско наречие с другарите си и думите му, макар спокойни и обмислени, изглеждаха много решителни.
По-възрастният; мохикан го слушаше с дълбока сериозност и размишляваше върху думите му, чувствувайки цялата им важност. След като че се поколеба за миг, махна с ръка в знак на съгласие и изрече английската дума „good“ (добре) с особена изразителност, свойствена на индианците. После, като постави отново ножа и томахавката в пояса си, той се придвижи мълчаливо до края на скалата, който беше най-добре закрит откъм бреговете на реката. Тук се спря за Миг, посочи многозначително надолу към гората и като изрече няколко думи на собствения си език, с който, изглежда, обясняваше кой път възнамерява да хване, той се хвърли във водата и се изгуби от погледите на тези, които следяха движенията му.
Разузнавачът забави тръгването си, за да заговори на великодушната девойка, която задиша по-леко, когато видя, че увещанията и не бяха отишли напразно.
— Понякога младите са дарени с мъдрост толкова, колкото и старите — каза той — и това, което казахте, бе мъдро, да не го нарека с по-силна дума. Ако ви отведат в гората и за известно време пощадят някой от вас, чупете клонките на храстите, когато минавате край тях, и оставяйте колкото можете по-ясни следи, така че ако е по силата на някое смъртно око да ги види, бъдете уверени, че имате приятел, който ще ви проследи до края на света, но няма да ви изостави.
После се ръкува приятелски с Кора, като я погледна с тъжна загриженост, вдигна пушката си, остави я внимателно настрана и слезе до мястото, където Чингачгук бе изчезнал. За миг той остана увиснал на скалата и като се огледа наоколо с особено внимание, прибави с горчивина: — Ако барутът ни беше стигнал, този позор никога не щеше да ни сполети. — След това се отпусна, водата се затвори над главата му и той също се изгуби.
Сега всички очи бяха обърнати към Ункас, облегнат до назъбената скала и обхванат от непоклатимо спокойствие. Като почака малко, Кора посочи надолу към реката и каза:
— Приятелите ви не бяха забелязани от враговете и навярно вече са в безопасност, не е ли време и вие да ги последвате?
— Ункас ще остане — отвърна спокойно младият мохикан на английски.
— За да увеличи ужаса на залавянето ни и да намали изгледите за освобождението ни. Вървете, благородни младежо — продължи Кора, като сведе очи под погледа на мохикана, интуитивно съзнавайки силата си, — идете при баща ми и бъдете моят най-доверен вестител. Кажете му да ви повери средства, с които да откупите свободата на дъщерите му. Вървете! Това е, което желая. Моля ви, вървете!
Спокойният израз на младия вожд се помрачи, обаче той вече не се колебаеше. С безшумни стъпки Ункас прекоси скалата и скочи в буйния поток. Тези, които останаха горе, почти спряха да дишат, докато не зърнаха главата му далеч надолу по течението да се подава над водата, за да поеме въздух, но след това той отново потъна и се изгуби от очите им.
Тези внезапни и успешни действия на тримата горски обитатели бяха отнели само няколко минути от времето, което сега беше толкова ценно. Като хвърли последен поглед към Ункас, Кора се обърна и заговори с разтреперани устни на Хейуърд:
— Чувала съм, че се славите с умението да плувате, Дънкън; тогава последвайте мъдрия пример на тези простодушни и верни същества.
— Това ли е верността, която Кора Мънроу изисква от своя защитник! — каза младият човек, усмихвайки се горчиво и тъжно.
— Сега не е време за празнословия и погрешни тълкувания — отвърна тя, — а момент, когато всяко задължение трябва да бъде обсъдено. Тук вие не можете да ни бъдете вече полезен и ценният ви живот трябва да бъде пощаден за други, по-близки приятели.