— Боя се, че ваше превъзходителство се мами относно издръжливостта на Уилиам Хенри и възможностите на неговия гарнизон.
— Изправен съм не пред Квебек54, а пред едно землено укрепление, защищавано от две хиляди и триста смели войници — беше лаконичният отговор.
— Вярно, че нашите насипи са от пръст и не са издигнати на скалите на Кейп Даймънт, а са построени на брега, който се оказа толкова гибелен за Дискау и неговата армия, но на няколко часа път от нас е събрана силна войска, на която разчитаме за подкрепления.
— Някакви си шест или осем хиляди души — отвърна Монкалм с явно безразличие, — за които техният командир благоразумно смята, че е по-безопасно в укреплението, отколкото на бойното поле.
Сега беше ред на Хейуърд да прехапе ядосано устни, когато другият така хладнокръвно намекна за войските, чиято мощ младият човек много добре знаеше, че беше надценявана. И двамата се замислиха и замълчаха, след което Монкалм отново подхвана разговора по начин, който показваше, че той приема това посещение единствено с цел да се предложат условия за капитулация. От друга страна, Хейуърд започна да подхвърля на френския генерал разни уловки, за да може последният да издаде какво бе открил в заловеното писмо. Но хитростите нито на единия, нито на другия успяха. След продължителен и безплоден разговор Дънкън си взе сбогом, отнасяйки добри впечатления от любезността и дарованията на неприятелския командир, но си тръгна толкова неосведомен за това, което бе дошъл да научи, колкото беше и при пристигането си. Монкалм го съпроводи до изхода на палатката, като покани отново коменданта на форта да се срещнат незабавно на открито поле между двете армии.
Те се разделиха и Дънкън се завърна към предния пост на французите, придружен както и по-рано. Оттам той веднага се запъти за помещението на командира си във форта.
ГЛАВА XVI
Майор Хейуърд завари Мънроу сам с дъщерите си. Алиса седеше на коленете му и гладеше косата му с нежните си пръсти, а когато той даваше вид, че се мръщи на закачките и, тя го усмиряваше, като притискаше с любов рубиновите си устни до набръчканото му чело. Кора седеше спокойно близо до тях и се забавляваше; тя наблюдаваше капризните действия на по-малката си сестра с онази майчинска нежност, която отличаваше любовта и към Алиса. Не само опасностите, през които бяха минали, но и тези, които все още висяха над тях, бяха забравени за миг сред успокояващата радост на тази семейна среща. Изглежда, те се бяха възползували от краткото примирие, за да посветят малко време на най-чистото и най-хубавото от всички чувства; в тоя безопасен момент дъщерите бяха забравили страховете си, а старият боец — грижите си. В горещото си желание да докладва на Генерала, Дънкън бе влязъл, без да доложат за него, и сега стоеше незабелязан и наблюдаваше с удоволствие тази сцена. Но бързите и игриви очи на Алиса скоро зърнаха фигурата му, отразена в едно огледало. Тя скочи поруменяла от бащиното си коляно и възкликна високо:
— Майор Хейуърд!
— Какво казваш за момъка? — запита баща й. — Изпратих го да побъбри малко с французина. Е, сър, вие сте млад и подвижен. Хайде, хлапенце, махай се! Като че един войник си няма достатъчно грижи, та лагерът му трябва да се пълни и с такива дръзки бъбривки като тебе!
Алиса последва със смях сестра си, която веднага тръгна да излезе от стаята, като разбра, че присъствието им не е вече желателно. Вместо да запита младия човек за резултата от мисията му, в продължение на няколко минути Мънроу крачеше из стаята със скръстени на гърба ръце и с отпусната надолу глава, унесен в мислене. Най-после вдигна очи, в които блестеше бащинска обич, и възкликна:
— Какви чудесни момичета са те, Хейуърд! Всеки може да се гордее с тях!
— Вие отдавна знаете мнението ми за дъщерите ви, полковник Мънроу!
— Вярно, момко, вярно — прекъсна го нетърпеливият стар човек. — В деня, когато дойдохте, вие бяхте започнали да откривате сърцето си по този въпрос, но аз не смятах, че е подходящо за един стар войник да говори за брачни радости и сватбени шеги, когато неприятелите на краля му щяха да се окажат може би неканени гости на угощението! Ала аз сбърках тогава, Дънкън, момчето ми, сбърках. И сега съм готов да чуя онова, което имате да ми кажете по този въпрос.
— Въпреки удоволствието, което вашите уверения ми доставят, драги сър, трябва най-напред да ви предам едно важно съобщение от Монкалм.