Без да дочака Дънкън да преведе думите на генерала, ветеранът грабна предложения му документ с нетърпение, което издаваше колко голямо значение отдава той на съдържанието му. И докато очите му бързо минаваха по редовете, изразът на военна гордост, изписан по лицето му, се превърна в израз на дълбока мъка. Устните му започнаха, да треперят и изпускайки писмото, той оброни глава на гърди като човек, чиито надежди са покосени с един удар. Дънкън вдигна, писмото от земята и без да се извинява за правото, което си присвояваше, с един поглед прочете жестокото му съдържание. Техният общ началник не само че не ги насърчаваше да отстояват на обсадата, но дори ги съветваше бързо да се предадат, като с най-недвусмислени думи им обясняваше, че му е абсолютно невъзможно да им изпрати на помощ дори и един войник.
— Тук няма никаква измама! — възкликна Дънкън, като разгледа документа от всички страни. — Ето подписа на Уеб, който показва, че това наистина е заловеното писмо.
— Това е измяна от негова страна! — възкликна най-после горчиво Мънроу. — Той докара безчестие на един дом, който никога досега не е познавал позор, и покри с тежък срам посивелите ми коси.
— Не говорете така — извика Дънкън. — Ние все още сме господари на форта, следователно и на честта си. Нека продадем живота си на цена, която да се стори твърде висока на враговете ни.
— Благодаря ви, момко — възкликна старият човек, като се отърси от вцепенението си. — Вие напомнихте на Мънроу за дълга му, който той сега забрави за пръв път. Ще се върнем и ще изкопаем гробовете си зад крепостните насипи.
— Господа — каза Монкалм, като пристъпи с благородно съчувствие към тях, — вие малко познавате Луи де Сен Веран57, ако смятате, че той е способен да се възползува от това писмо, за да унизи такива храбри мъже или за да си спечели недостойна слава. Чуйте условията ми, преди да си отидете.
— Какво казва французинът? — запита строго ветеранът. — Да не би да се хвали с това, че е заловил един разузнавач с писмо от щаба? Най-добре ще е той да вдигне обсадата и да се изправи пред форт Едуард, ако смята, че ще изплаши неприятелите си с думи.
Дънкън обясни на Мънроу какво бе казал генералът.
— Господин де Монкалм, ние сме готови да ви изслушаме — прибави полковникът по-спокойно, когато Дънкън свърши да говори.
— Да задържите повече форта е невъзможно — каза великодушният му неприятел. — Интересът на моя крал налага фортът да бъде разрушен, но що се отнася до вас и до смелите ви другари, ние не бихме ви отказали никоя привилегия, скъпа за един войник.
— Знамената ни? — запита Хейуърд.
— Занесете ги в Англия и ги покажете на краля си.
— Оръжието ни?
— Запазете си го, никой друг не би могъл да си служи по добре с него.
— А нашето изтегляне и предаването на крепостта?
— Ще бъде извършено така, че да не се урони честта ви. Дънкън се обърна, за да обясни тези предложения на командира си, който го слушаше смаян и дълбоко трогнат от това толкова необикновено и неочаквано великодушие.
— Вървете, Дънкън — каза той, — вървете с този маркиз, който наистина заслужава титлата си. Идете в палатката му и уредете всичко. Доживях да видя на старини две неща, които никога не съм очаквал да срещна в живота си — англичанин, който се страхува да подкрепи приятел, и французин, който е твърде честен, за да се възползува от благоприятното си положение.
Като каза това, ветеранът отново оброни глава на гърди и се върна бавно във форта. Унилият му вид подсказваше на загрижените войници от гарнизона, че се връща като вестител на лоши новини.
След този неочакван удар гордият Мънроу вече не се съвзе и от този момент в решителния му характер настана промяна, която по-късно го заведе в гроба. Дънкън остана да урежда условията на капитулацията. Видяха го да влиза в крепостта при първата смяна на нощния караул и след таен разговор с коменданта пак да излиза от нея. Тогава открито обявиха, че всички военни действия трябва да се прекратят, тъй като Мънроу е подписал договор, по силата на който на сутринта фортът ще бъде предаден на неприятеля. Войниците ще задържат оръжието си, знамената и всичкия си багаж и следователно според военните обичаи ще запазят и честта си.