Бях се надявал, че бомбата вече ще е обезвредена — и може би беше точно така. Още по-добре щеше да е, ако вече бяха отворили вратите и бяха намерили вътре само строителни материали, макар че тогава щеше да се наложи да давам обяснения.
Кейт също забеляза затворените врати и попита:
— Защо просто киснат там? Почивка за по цигара?
— Може да са приключили — казах с надежда.
Вече се бяхме спуснали по рампата и линейката поднасяше по меката земя. Стигнахме жълтата лента и спряхме до големия влекач.
С Кейт изскочихме навън.
— Махай се оттук! — викна Кейт на Джина. — Давай!
Джина направи бърз обратен завой и линейката полетя обратно към рампата.
Том разговаряше със сапьорите и си личеше, че са малко напрегнати. Значи още не беше приключило.
Погледнах телефона на Кейт. 8:31 — но веднага се промени на 8:32.
— Не ми изглеждат щастливи — отбелязах.
Кейт кимна.
Гледах как тримата разговарят тихо, сякаш повишаването на тона може да задейства бомбата.
Сапьорите по дефиниция са ненормални. До един са доброволци. От личен опит знам, че имат шантаво чувство за хумор, все свързано с летене във въздуха. Но иначе са много добре обучени и хладнокръвни и тези типове все още не изглеждаха паникьосани, макар че Том бе малко блед. Но… добре де, склонен съм да му дам наградата си пиринчени топки за това.
Накрая Том насочи вниманието си към нас, прецени пижамата ми, изгледа ме раздразнено и се обърна към Кейт.
— Качвай се в микробуса на сапьорите и се махай оттук. Веднага!
— Няма да мръдна оттук, освен ако не се махнем всички — отвърна тя.
Нямаше много време за препирни, така че Том каза:
— Добре… Ето какво е положението. Отпратихме другия сапьорски екип с кучето, което надуши взрива. Освен това Дъч — посочи единия сапьор — и Боби казват, че надушват амониев нитрат, дизелово гориво и още нещо си. Така че си имаме бомба.
Ясно. Аз също надушвах съставките и вече виждах, че вратите на каросерията са открехнати съвсем леко и Боби наднича вътре с фенерче.
— Може би няма да е зле да я обезвредите по-бързичко — предложих.
— Понякога тези неща са предпазени с капан-детонатор — отвърна Дъч. — Ако имахме време, щяхме да използваме робота, но той е бавен, а вие ми казвате, че може би е нагласена за осем и четиридесет и шест. Затова Боби играе ролята на робот.
Всъщност Боби вече стоеше на задната броня с фенерчето в ръка.
— Още не виждам никакъв капан — извика и добави: — Само че никога не можеш да си сигурен, докато не пробваш. — Обърна се към Дъч и Том. — Вие решавате. Да отварям ли?
Том и Дъч се спогледаха, после Дъч си погледна часовника и каза:
— Ако наистина е нагласена за осем и четиридесет и шест, разполагаме с десетина минути да я обезвредим или с десет минути да се качим в микробуса и да се заврем в някой банков трезор или нещо подобно.
Том Уолш погледна към извисяващите се над ямата постройки. Всички знаехме, че все още са пълни с хора въпреки предупрежденията да опразнят района.
— Говорим за зона с радиус километър и половина или два — информира ни Дъч. — В зависимост от това какво има в каросерията.
Том кимна, но не отговори.
— Ако детонаторът е прост, без никакви трикове, мога да го обезвредя за секунди, като прережа някои жици или прекъсна захранването — уведоми ни Дъч.
Естествено, попитах:
— А ако не е чак толкова прост?
— Ако е оборудван с някакъв прекъсвач, с второ захранване или с някакво друго коварно устройство… тогава… — Дъч сви рамене. — Ако имах повече време, щях да го измисля… но не разполагаме с време, така че просто ще почна да режа жиците и то само ще си каже.
И за това е ходил на обучение?
— Възможно е също да се взривява по команда — добави Дъч. — Например някой може да се обади по мобилен телефон и това да задейства детонатора.
Нямахме какво да кажем на това.
— Междувременно трябва да решим дали да отворим вратата — напомни ни Дъч. — Това е първата стъпка. Не мога да обезвредя бомбата оттук.
Боби, който според мен дотук показваше неимоверно търпение, също се обади.
— Мисля, че времето ни да се изнесем оттук почти изтече.
— Отваряме вратите — каза Кейт на Том.
Том си погледна часовника.
За да му помогна да вземе решение, преди да е станало твърде късно да бягаме или да обезвредим бомбата, казах: