Седнахме един до друг пред две покер машини.
— Играла ли си някога на машина? — попитах.
— Не.
— А покер играеш ли?
— Да.
И тъй, разделих сребърните жетони, обясних накратко играта на машина и започнахме да играем покер. Трябва да измислят и игра гадно копеле. Падат ти се пет гадни копелета, машината те изритва в топките и гълта всичките ти жетони в металния си търбух.
Взехме си по питие от минаващата сервитьорка и вдишах дима от цигарата на кататонично тлъстата дама, седяща до мен.
Както и да е, ту печелехме, ту губехме и Лиза започна да се зарибява с надеждата за ранно пенсиониране с джакпот от безброй долари. Междувременно с всяко завъртане на рулетката Голямата птичка потъваше все повече в пламъците на ада. Трябваше да го спася.
След около половин час Голямата птичка прибра жетоните си и стана.
Помъкна се към масите за блекджек, после се поколеба и реши да иде някъде другаде.
На Лиза й се падна каре попове, машината зазвъня и избълва в легенчето рой жетони.
— Голямата птичка се размърда — казах й. — Стой тук и играй на моята машина. Обади се на хората от СО и им кажи, че съм го поел.
Тя се огледа и се върна в реалния свят.
— Добре…
Тръгнах през казиното с надеждата, че Голямата птичка ще продължи към асансьорите, към тоалетната, към терасата — където и да е, стига да имаме възможност да останем на четири очи и да побъбрим.
Вървеше така, сякаш имаше спешна нужда да си изпразни мехура. И наистина зави към тоалетните.
Излязох в коридора и го видях да влиза в мъжката. Последвах го.
Тези типове не пикаят в писоарите — обичат да са сами, когато си вадят пикалата. Голямата птичка не беше изключение и се беше намърдал в една от кабинките.
На писоарите имаше двама типове, както и още един при умивалниците. Много тихо и дипломатично им показах значката си и ги помолих да се изнасят бързо, като заръчах на единия да остане пред вратата и да не пуска хора.
Всички излязоха, а аз застанах пред умивалника и се загледах в огледалото. Вратата на кабинката се отвори, но не се чу звук на течаща вода. Всъщност Голямата птичка дори не направи опит да си измие ръцете.
Обърнах се, той ми хвърли един поглед и доколкото можех да преценя, не ме позна. Но после направи хода си. Внезапно се нахвърли върху мен и някак успя да ме фрасне с топките си по юмрука. Естествено, това ме изненада и отстъпих назад, докато той правеше следващия си агресивен ход, а именно — да се свлече на колене и да започне да стене заплашително към мен. Очите му се завъртяха като барабани на еднорък бандит, след това той политна напред и остана да лежи на пода и да диша тежко, готов за нова атака. Не исках да причинявам международни инциденти, така че се извиних с едно: „Майната ти“ и излязох.
В коридора освободих помощника си и се върнах в казиното, където се натъкнах на Лиза — мъкнеше пълно с жетони пластмасово легенче.
— Къде беше? — попита ме тя.
— В тоалетната.
— Къде е Голямата…
— Време е да вървим.
Тръгнахме към фоайето и тя попита:
— Какво да правя с тези жетони?
— Дай ги на счетоводството.
Излязохме и тръгнах право към джипа.
— Какво стана? — попита Лиза. — Къде е Голямата птичка?
Естествено, колкото по-малко знаеше, толкова по-добре, така че отговорих:
— В тоалетната.
— Кой го покрива? — попита тя. — В движение ли е?
— Ъ-ъ-ъ… не много.
— Джон…
— Обади се на екипа от СО и им съобщи последното му местоположение.
Стигнахме джипа и заявих, че аз ще карам. Тя ми даде ключовете, качихме се и потеглихме.
Лиза се обади на наблюдаващия екип и им каза, че съм оставил Голямата птичка в мъжката тоалетна. Те вече знаеха. Лиза се заслуша, после прекъсна връзката и се обърна към мен.
— Голямата птичка е… паднал или нещо такова.
— Мокрото обикновено върви с хлъзгаво.
Насочих се към автострада Ню Джързи. След няколко минути мълчание тя попита:
— Да не би… да си се сблъскал с него?
— Как се справихме всъщност? Колко има тук?
Тя погледна легенчето на пода.
— Мисля, че спечелихме десетачка.
— Не е зле за един час работа.