— Не мисля — каза Ендрю. — Той беше направо полудял от страх. Никога не съм виждал някой друг така да се страхува. Явно си помисли, че аз съм Пениман и се връщам да се доразправя с него. Трябваше да видиш изражението на лицето му. Ужас в най-чист вид. Струва ми се, че се е опитал да се съпротивлява преди да се предаде. Шато за мен е честен мъж и той не би се разделил с еликсира лесно. Може би Пениман го е заплашил със същото, с което се е справил с Пфениг — и Ендрю неочаквано за себе си потръпна при мисълта за това.
Пикет кимна.
— Добре, тогава сега знаем срещу какво сме се изправили, нали така? Бяхме доста небрежни до момента. Пениман сигурно вече е намерил лъжицата. Докато тази сутрин лудувахме из „Спокоен Свят“, той сигурно доста се е постарал да я намери. Този човек изобщо не стои на едно място. Очевидно е, че те е проследил вчера, когато си донесъл тук еликсира. Той е много внимателен. Вече знаем това. Каза, че си го чул да отказва на мисис Гъмидж, че не й е дал дори капка, макар че го е умолявала за това. Всичко става ясно: еликсирът е стоял така наяве онази нощ, понеже мисис Гъмидж се е готвела да си открадне от него. Когато си кихнал в коридора, тя се е скрила, точно както предполагаше. И макар ти да си взел само унция, тя е отсипала повечко. Пениман се връща и вижда, че запасите му са изтънели, докато се е занимавал с разфасоването на Пфениг. Може наистина да му е липсвала само една унция и за нас това не е кой знае колко. Но кой би могъл да каже? Ама какво е една унция при наркотиците — унция кокаин или унция хероин? Та той сигурно е готов да убие за такова количество. Но какво прави той след това: оглежда се наоколо и намира фенерчето ти, какво по-просто от това. Едно, две, три. Проследява те по магистралата на следващата сутрин и разбира, че е постъпил правилно, защото ти спираш да си поговориш с Шато. Изчаква те да си тръгнеш, после влиза на свой ред при него и провежда един кратък разговор. Знаеш ли какво е казал Пениман на Джорджия?
— Не — изграчи Ендрю.
— Казал й е, че се навъртали два досадни плъха, които иска да унищожи. Намерил бил следи от „изпражненията им“, по думите му. Било прекалено милосърдно да ги застреля, това й казал. Щял да ги хване в капана, да ги сготви на яхния и да нахрани котките в дома. И всичко това е станало тази сутрин. Преди по-малко от половин час. На него историята му изглежда забавна.
— Страх ме е, че той…
— Има още нещо — прекъсна го Пикет. — Не може да има никакво съмнение, че тъкмо той е бил човекът, който ме е следил онази нощ, когато се върнах от Ванкувър. Никакво съмнение. Прав ли съм? Признай, че съм прав. Не искам повече никакви приказки за случайни съвпадения. Не вярвам в тях.
— Прав си, така че помогни ми. Казвах го преди, ще го кажа пак. Трябва да действаме — Ендрю се загледа през прозореца към пустите полета, покрай които минаваха, полета из които бродеше натоварената със сребро войска на чичо Артър. — Това, което не мога да разбера — продължи той, измервайки Пикет с присвитите си очи, — е какво по дяволите се разиграва около нас.
Пикет погледна часовника си. Те отбиха от магистралата и се вляха в трафика по булеварда на път за дома.
— Ще ти се обадя по-късно — каза Пикет. — Трябва да се поровя час-два в библиотеката. Може и да разбера нещо. Изчакай ме. Ако той те залови да бърникаш из стаята му сам…
— Няма — бързо отговори Ендрю. — Няма да ме залови в нищо. Аз съм прекалено много за него. Знам как да се справям с такива. Трябваше да видиш лицето му, когато четеше бележката, която му пратих по пощата… абсолютно недоумение. Като лодка без рул! — Ендрю за миг се ободри от спомена, но чувството бързо отмина. Той стисна зъби в порив на твърда решимост. Пениман! Този кучи син! О, Ендрю щеше да предприеме необходимите стъпки, и то незабавно.
— В такъв случай трябва да продължаваме да го държим в това състояние — разцентрован. Поне до момента, когато можем да предприемем нещо конкретно.
— Остави това на мен — успокои го Ендрю.
Пикет заби юмрук в дланта си.
— Трябва да разберем защо ходи из града и плаши хората. И, за Бога, Ендрю, не губи тази лъжица! Това е първата ти задача, като се върнеш у вас. Аз ще се кача с теб.
— Не, недей. Нали знаеш каква е Роуз. Трябва да се държим така, сякаш сме били на риболов целия преди обед. Не можем да нахълтаме пълни с мистерии и планове. Ти прибра ли такъмите в торбата?
Пикет кимна, а Ендрю спря до тротоара.
— Боядисването нещо не ти върви, а? Каква е тази каша там до прозореца?
Ендрю изгаси двигателя.
— Това е резултатът от шпионската ми акция. Такъмите?
— Да. В торбата са, заедно с якето ми за риболов и термоса.