— Остави това обратно! — изсъска Пикет.
— Какво, по дяволите…? — започна Ендрю. — Това не може да е за човек…! — ненадейно го осени идеята да вземе обратно сепията и да я пусне в ластичното съоръжение като кофа в кладенец. После можеше да опъне колана на рамката на прозореца и да изстреля сепията в прозореца на дневната на Кен-или-Ед. Той отново дръпна чекмеджето с чорапите, за да си вземе сепията, питайки се дали това не би могло да стане причина за някоя издънка. Изстрелването на сепия от ластичен бандаж определено нарушаваше кардиналното правило за артистична изтънченост — по някакъв трудно определим начин. И най-добре беше да не уточнява точно как. Е, налагаше се да направи компромис… просто щеше да остави сепията в бандажа. Пикет сам се бе съгласил, че не трябва да позволяват на Пениман да се съвземе, нали? Ендрю погледна Пикет, който бе с гръб към него, после напъха заредения бандаж сред съседите му, пооправи следите от ровичкането и затвори чекмеджето.
В средното чекмедже не намери нищо друго освен ризи — изумително количество ризи — колосани, закопчани и сгънати. Хрумна му, просто така между другото, че с много малко риск би могъл да донесе стотина гумени играчки и да подготви по една изненада във всяка дреха на Пениман…
И в четвъртото чекмедже не намери нищо освен вратовръзки и носни кърпички, както и чифт тиранти в пластмасова опаковка. Най-горното чекмедже, както можеше да се очаква, бе неизбежното чекмедже за всичко — отново старателно подредено, макар и полупразно. Имаше кутия с дребни монети, две джобни ножчета и няколко пътни карти, едната от които на централната част на Ванкувър. Ендрю я вдигна, за да я покаже на Пикет, после я пусна обратно. До картите лежеше чекова книжка във винилова обвивка. Беше от онзи двоен на ширина формат, който бизнесмените предпочитаха.
И тук попадна на нещо интересно. Всеки чек беше откъснат от съответния му контролен талон и на всеки талон беше четливо написано на чие име е бил издаден чекът. Поредното доказателство за вманиачеността на Пениман. Ендрю се запита колко ли пъти дневно си мие ръцете Пениман. Информацията на контролните талони нищо не му говореше — случайни имена и също толкова случайни дати. Той и Пикет можеха да проверят по-голямата част от тях, разбира се, но това би им отнело седмици и каква щеше да бъде ползата? Без съмнение щяха да разберат кой е прал ризите на Пениман и кой го е подстригвал, но нямаха време за подобни безсмислени усилия.
Изведнъж Ендрю се сети за нещо. Броейки на пръсти, той пресметна датата, на която бе проследил Пениман до магазина на Мъниуърт. И, разбира се, имаше изплатен на тази дата чек, на човек с някакво азиатско име с адрес на „Толедо“. Ендрю не можеше точно да разчете името и успя само да разбере, че е късо и започва с К. Сумата беше значителна — почти хиляда долара. Сигурно бе за еликсира. Пениман беше тръгнал в тази посока, носейки живия шаран в плик и се бе появил два часа по-късно у дома с виалата с еликсира. Логиката беше ясна. Ендрю дръпна прикрепената за чековата книжка химикалка и записа информацията върху дланта си, просто за да бъде сигурен, че няма да я забрави, после незаинтересовано прелисти следващия талон. Беше от чек, написан на името на Едуард Фицпатрик.
Кен-или-Ед. Точно от другата страна на улицата. Ендрю беше смаян. Какво означаваше това сега? Пениман беше платил за нещо на този човек. Тогава цялата тази история с градоустройствената комисия е била измислена. И то от Пениман. И му бе струвала двеста долара. Джек Дилтън! Той сигурно не е нищо повече от някакъв пияница, когото са намерили подпрян на някой ъгъл в Уимпи.
За миг Ендрю изпита изкушението да избухне в ярост, да разпердушини стаята на Пениман. Ах, този лъжлив, смрадлив… да целува ръката на Роуз! Ендрю изживя отново целия инцидент и с мъка се въздържа да не разкъса чековата книжка. Преброи до десет… много бавно. Когато реши да остави чековата книжка на мястото й, чу Пикет леко да си подсвирква. Добре, информацията може да му бъде полезна. Ако скъса книжката, Пениман ще научи, че е разкрит. А сега Ендрю може да изиграе картите си, колко и слаби да бяха те.