Ендрю мълчеше, все още бесен за книгите. О, щеше да си ги върне, това бе сигурно. И щеше да поиска обяснение от Пениман за тях. И щеше да го накара да се изпоти, преди да е свършил с него. И…
— Дявол да го вземе! — изкрещя Ендрю и отстъпи назад. — Какво, по… Затвори я!
Разтърсващо задавяща воня изпълни стаята. Ендрю изхърка и залитна към прозорците, отвори ги широко и опря лице в мрежата, поемайки живителния свеж въздух. Чу Пикет да шумоли зад гърба му. Напълни дробовете си с въздух и направи крачка към вътрешността на стаята, където приятелят му се бореше с кутията, опитвайки се да я затвори и да притисне капака достатъчно плътно, за да щракне ключалката и да стегне капака към неопреновата лента. Той хвърли кутията към Ендрю и изхвръкна навън, като едва се удържаше да не повърне, преди да е излязъл през вратата. Събирайки всичката си решителност, Ендрю намести капака, натисна го с коляно и с облекчение чу ключалката да щраква. После остави кутията обратно в чекмеджето и с последните остатъци въздух в гърдите си скочи отново към прозореца.
Слава Богу, навън духаше тежък бриз, изкачваше се по тясната им уличка и нахлуваше през прозореца. Само след минути и миризмата в стаята щеше да стане почти поносима. Ендрю усещаше, че повече няма да му прилошее. Но първото поемане на тази воня… Пикет едва се бе измъкнал преди да изплеска всичко вътре.
И все пак, защо? Какъв беше смисълът на тази кутия пълна с… с какво всъщност беше пълна? Ендрю бе зърнал съдържанието само с крайчеца на окото си и нищо не можеше да разбере. В съзнанието му се бе запечатал образът на част от муцуната и окото на мъртъв опосум — главата сигурно беше отрязана. Но това не бе възможно, нали така? Беше прекалено фантастично, за да му повярва. А в кутията имаше и други гадости. Това насочи мислите му към спомена за Пениман и кашона с котките. Беше невероятно и чудовищно. Можеше да има едно-единствено обяснение — шега. Шега на един болен мозък. Явно Пениман бе очаквал да влязат в стаята му и бе приготвил една запечатана кутия, просто в случай, че я намерят. Колко ли се бе смял, докато я бе приготвял? Значи опосумът изобщо не е бил прибиран от службата за борба с гризачите. Пениман го беше прибрал. Ендрю си го представяше как седи и реже, така както беше рязал сепията на плажа, сигурно както беше рязал и Пфениг. След това сигурно се бе качил да „подправи“ пясъка в кашона на котките. Този човек беше ходещо превъплъщение на ужаса.
Ендрю затвори прозорците, огледа се, за да се убеди, че всичко е на мястото си и излезе от стаята. Идеята да поставя свои клопки беше престанала да му се нрави. Беше загубил вкус за подобни неща.
— Изобщо не мога да си представя защо — каза Пениман, седнал на трикракото столче в кухнята. Роуз работеше пред умивалника. Беше вечер. Ендрю режеше зеленчуци в заведението.
— Липсва ли нещо? Откраднато ли е нещо? — новината явно бе обезпокоила Роуз. Това не беше никак хубаво — някой да влезе в стаята на мистър Пениман. Слухът можеше само да навреди на надеждите им да открият един уважаван мотел.
— Не, нищо не е откраднато. Поне аз не открих нищо. Истината е, че не притежавам много неща, които струват кой знае колко. Какво толкова може да се вземе от стаята на един старец? Нямам дори джобен часовник. Но идеята… мисълта моето, какво казват, sanctum sanctorum, да бъде нападната от някакви кокошкари…! Слава Богу, че бях излязъл. Вероятно са влезли през прозореца, както онези, които Ендрю пропъди преди няколко нощи. Малко ме изненадва, че Ендрю не ги е чул. Сигурно е бил зает със заведението, тракал е с чашите и така нататък. Кой би помисли, че един толкова спокоен район може да стане свърталище на крадци, а?
Роуз поклати глава, без да каже нищо, но изглеждаше като човек, който си събира мислите. Накрая се осмели да попита:
— Ще извикаме ли полиция?
Сега беше ред на Пениман да направи пауза. Той сви рамене и неопределено помръдна глава.
— Мисля, че не. За какво да ги викаме? Нищо не е откраднато. Винаги има шанс подозренията да се насочат в грешна посока, когато полицията се намесва в този вид проблеми. Могат да им хрумнат разни идеи. Ами онзи ваш досаден съсед от другата страна на улицата? Я си представете, че дойде и започне да пелтечи, че е видял Ендрю на дървото…