— Защото Той не харесва в Неговите храмове да се вършат подобни неща.
— Половината от тази история — подхвана Пикет — никога не е била разказвана. Сребърниците са били събирани. Така мисля аз. От свещенослужителите. Една конспирация толкова всеобхватна и така мащабна, че е начертала пътя на съвременната история. Тъкмо събраните сребърници са довели до неизбежното предателство — до срутването, ако предпочиташ да го наречем така, на небето върху земята. Те представляват физическо превъплъщение на злото и са били съзнателно разпръснати цели две хиляди години, и…
— И сега Пениман отново ги събира. Двете монети на онази снимка с убития Джек Раби…
— Предателство след предателство, зло след зло.
— Но той не е събрал всичките, защото в нас е…
Пикет скочи към него, размахвайки ръце:
— Не го казвай. Намигвай два пъти, когато искаш да я споменеш. Къде е той всъщност?
— Навън, както обикновено. Или поне беше преди час.
— Скрита ли е.
Ендрю кимна.
— По гениален начин. Но какво ще направи той, когато събере всичките сребърници?
— Остави това — отвърна Пикет, — не знам. И не искам да научавам. Но има още. Дори не съм одраскал повърхността на цялата тази загадка. Чуй какво е открил Роб. Става дума за част от цяла дузина легенди, идващи от най-затънтените краища на Европа и Близкия изток. Но сега наистина се хвани за нещо. Защото ще паднеш, уверявам те.
Пикет вдигна някакво ксероксно копие и прочете на глас: „Когато луната е стара, той е много стар, но когато е млада, той също се подмладява…“. А сега това: „… и той може да намери покой само между два кръстосани плуга“. Пикет остави листа и седна мълчаливо.
— Кой казва това? — попита Ендрю.
— Някой си Христостум Дудулеус Вестфалус. Седемнайсети век.
— Вестфалус?
— Името е измислено. И освен това няма никакво значение. Но легендата я има във всички времена, започвайки поне от втори век насам. Този Вестфалус само я е записал. Ето друго, чуй сега откъс от една книга, наречена „Любопитни митове на Средните векове“:
Отново чуваме за Скитника-евреин в кралския палат в Бохемия през 1505, където той помага на принца да намери определени монети, които са били пръснати по лицето на земята от прапрадядото на принца преди шейсет години. Монетите били намерени в кожена торбичка под крайъгълен камък изсечен във формата на свиня и прасилото й. По съвет на Евреина монетите били разпръснати… всички без една, която злощастният принц скрил под езика си и с която по-късно платил на един чуждоземец, за да убие краля, негов баща. Езикът на принца залепнал за небцето му и в продължение на двете години преди да се обеси, той станал известен като Валтернемия.
— Отново прасета — обади се Ендрю.
— Точно така, прасета. Ето друг пример: този път в превод от френски. Става дума за жизнеописание на — слушай добре — легендарния Исак Лакедем. Какво ще кажеш за това? Името е изопачено от староеврейски и означава Исак стария или Исак от изтока. Смятало се е, че той е Скитника-евреин и за него е било известно, че е изпитвал също като Франциск-Асиски любов към домашните животни, особено към прасетата, Господи Боже мой. Но чуй, чуй:
Когато трюфелните прасета бяха натикани в горите на Фонтенбло, една дебела свиня се шмугна между брезите и изхвръкна оттам с лъжица в зурлата и бедняк по петите, но успя да избяга както от собственика си, така и от бедняка, и повече не бе видяна в този район. Шест години по-късно господарят й я разпозна като една от трите свине в стадото, карано по пътя край Шато Ландон от човек в монашески одежди, за когото хората разказваха, че е Исак Лакедем, Скитника-евреин, който бил жив по време на Христа.
— Кой е той тогава?
— Почакай, ето още един откъс. Този път от „Енциклопедия Британика“, десето издание:
Както Каин има за първообраз Юда, така и Юда прилича на такива обречени скитници като Малхус в Италия и Ахасфер в Германия, които заедно с още двайсетина подобни скиталци са били известни като Легиона на сребърниците или Легиона на Искариот.
— Искариот? Звучи ми малко общо, като банда скитници. Да не искаш да ми кажеш, че те са се подвизавали из западното полукълбо, държейки под око сребърниците?
— Казано накратко, става дума точно за това. Но са се провалили в задачата си и това, което досега се е пекло, всеки момент може да се случи.