Ендрю остана смълчан, обмисляйки чутото. После попита:
— Кой е чичо Артър?
Пикет сви рамене:
— Знаеш каквото знам и аз. Всичко съвпада, какво ще кажеш: името, неясното му минало, прасетата, домашните животни, фазите на Луната, дори кръстосаните плугове. Ако питаш мен, аз съм готов да заложа и последния си цент, че чичо Артър е Юда Искариотски.
Ендрю отново замълча, този път от изумление:
— И живее в Сийл Бийч? В „Спокоен Свят“? При това шофира електронна кола?
— А защо не?
Сега беше ред на Ендрю да свие рамене. Защо не, наистина?
— И ти си мислиш, че той дебне да Пениман да не събере сребърниците?
— Точно това си мисля: да не позволи на когото и да е било да събере сребърниците! Знаеш ли, че Пениман е бил наскоро в Близкия изток — по време, съвпадащо с всички необясними събития: дъжда от мъртви птици и потичането на Йордан в обратна посока. Какъв извод правиш за онзи невъзможен прилив миналата седмица? За мъртвите чайки, които бяха покрили улицата? А помниш ли какво разказваше Джорджия за психическите смущения в нашия район?
— Смяташ, че са тук, така ли? Но не бяха в стаята му. Щяхме да ги намерим.
— Да, щяхме. Но той не би ги крил там, още повече сега, след като мисли, че сме по петите му. Къде е тя, между другото? — и Пикет подчертано намигна два пъти.
Ендрю намигна в отговор.
— Нека това си остане моята малка тайна, а? На безопасно място. Та кажи ми нещо повече за Пфениг. За Мъниуърт.
— Пазители, точно както предполагах, действащи в съдружие с чичо Артър. И леля Наоми също, ако си представям правилно нещата. Тя е наследила… нали се сещаш какво… от покойния си съпруг. Знаеш добре историята. Но тя е от късметлиите. Още е жива.
— Може би защото даде проклетото нещо на мен!
Пикет сви рамене. После потръпна, сякаш изведнъж му бе станало хладно и плесна с ръка по коляното си.
— Сетих се за нещо — извика той. — Джонсън е бил прав… онази сутрин в „Кука за котле“. Нали разказваше за прасетата — едно време в Айова, — които взели участие в онази история на пасбището. Разбира се, че са били прасета. И са взели монетата на мъжа! Как ти се вижда? Не мога да понасям този нещастник. Какво удачно хрумване от негова страна. Както и да е, от всичко което научих, става ясно, че Пениман е успял да разкрие всички Пазители и да им открадне без никаква милост сребърниците. Точно както е постъпил с Пфениг. Роб намери следите на две монети в апокрифите. Те така и не били намерени след неуспешния опит на Юда да се обеси: били погребани заедно с тялото на един странник в нивата на един грънчар, за която се споменава в Завета. Няма никакво съмнение, че третата монета е в корема на онази риба, появила се в пролива Пъджет. Как е попаднала там, дори не мога да предположа. И знаеш ли какво? Обзалагам се, че рибата вече не е в пролива. Или е край южните брегове, или е на път за тук. Имаме основания да смятаме, че по-голямата част от монетите са били пръснати по света и са се появявали тук-там, вършейки поразии. Точно сребърниците са донесли безсмъртие на Юда Искариотски. Такова е въздействието им. Той не е могъл да се обеси, въпреки че искрено го е желаел. Оттогава той търси покаяние в една, по всяка вероятност, безкрайна във времето задача. И мисията му продължава вече две хиляди години.
— Но той изглежда така щастлив, толкова весел, позволява си да лудува с колата по ливадите. Да не смяташ, че онова парче въже на стената…
— Определено. А и защо да не бъде щастлив? Този човек се събужда всяка сутрин с ясна цел. До момента е могъл да се похвали с умерен успех в разработването и провеждането на един огромен по мащаби и невероятно сложен в отделните си детайли план. Но идва момент, когато служителите му започват да измират, да бъдат убивани и на сцената се появява Пениман, който прибира сребърник тук, после два там…
— Това сигурно му е отнело векове. На колко ли е години? Изобщо доколко ли години могат да изкарат Пазителите? Разбирам, че чичо Артър трябва да е безсмъртен, но защо и някой от Пазителите?
— Не съм сигурен, но предполагам, че притежаването на един-два сребърника може да има този ефект. Не забравяй и рибешкия еликсир. Имам някои идеи във връзка с това, включително твоят азиатец на „Толедо“.
Ендрю изпъшка:
— Да знаеш как бих искал да мога да ти помогна. Но с това заведение и всичко останало… — и той направи широк жест, включващ основно готварската печка. — Подозирам, че ако се издъня още веднъж, Роуз направо ще ме убие. Или просто ще ми събере нещата в една чанта и ще я изнесе пред вратата. Няма как, ще трябва да оставя съдбините на света в твоите ръце.
— Много се заблуждаваш — отговори му Пикет напълно сериозно. — Ако питаш мен, светът лежи на плещите на последния от Пазителите.