Пак щеше да се престори на пияница, вмъкнал се в мазето, за да поспи. Как съжаляваше, че в дъха му може да се улови само ароматът на паста за зъби, вместо на алкохол, но беше доволен, че не се беше и избръснал. Поспря, извади плика от джоба и отви капачката на бутилката. В нея се виждаха само няколко капки. „Нощен влак“, това беше написано на бутилката. Той изтръска капките върху палтото си и сам се изненада от неочаквано острата миризма на спирт, която го лъхна. Прибра бутилката. Като маскировка не беше чак толкова лошо.
Над главата си чу шум от стъпки. В кухнята нещо издрънча — трябва да беше кухнята, там отдясно, макар вратата й да не се виждаше. Последните шест стъпала изкачи на четири крака, готов всеки момент да се отпусне и да се престори на заспал. Тресеше се целият, като че ли имаше треска и съзнаваше, че ако го хванат, няма да може да убеди никого в нищо. Просто щяха да си го хванат. И в най-добрия случай щеше да се озове в някоя килия в центъра на града.
Намираше се достатъчно високо на стълбището и главата му беше на нивото на пода. Виждаше между краката на масата. Трима китайци в престилки, единият от които с една глава по-високо от другите двама и със странно вълниста коса, сновяха наоколо, нареждаха масите и придвижваха колички за сервиране отрупани с водни чаши и чинии. Очевидно бяха от най-ниската категория келнери, които подреждаха заведението. Старец, наистина много стар, белокос, слаб и с обеца във формата на рибка на едното ухо, седеше край една от масите и пиеше чай. Нямаше и следа от Биймс Пикет. Вече изглеждаше подозрително, че няма следа от Биймс Пикет в цялата сграда. Нищо чудно в този момент Пикет да седеше кротко на бара в „Кука за котле“ и да набива пържола с яйца. Господи, ако наистина… Ами ако наистина обаждането на Пикет е било прекъснато и той се е обадил отново у дома и бе разговарял с Роуз, интересувайки се къде е Ендрю…?
Е, тогава вече Ендрю щеше да го убие и да става каквото ще със съдбините на света. Той бавно тръгна заднешком надолу по стълбите, плъзгайки се като сянка. Трябваше да се маха оттук. Изведнъж осъзна, че не му стига въздухът. Задиша тежко и учестено. Почувства, че му се завива свят. Ако сега паднеше по гръб по стълбището… Отпусна се тежко на стъпалото, борейки се със замайването, завря глава между коленете и си наложи да диша равномерно. Трябваше му само секунда… така беше все пак по-добре, ако припаднеше.
Долови някакво преместване, сякаш някой се движеше… долу, зад него. Напрегна слух. Това просто бе невъзможно, освен ако още някой се бе вмъкнал през прозореца, а това би означавало, че е блокиран както отпред, така и отзад. Пое отново надолу, взирайки се обезпокоено, и наистина долови някакво преместване, драскане, последвано от тежка въздишка. Звуците идваха откъм банята, която — колко странно, наистина! — имаше резе отвън на вратата. Резе, което беше залостено. Някой беше заключен в банята. Ендрю се усмихна. Знаеше кой е този някой. Добре… щеше да бъде опасно, но беше добре.
Той хвърли поглед нагоре по стълбището и завъртя топката на бравата в мига, когато изтегли резето. Дръпна вратата и приклекна заплашително досущ като Джеймс Бонд, готов да разкъса на парчета всеки, който се намира зад вратата. Беше само Пикет, с див поглед в очите, опрял гръб в умивалника, очакващ Бог знае кого… несъмнено Пениман, който според него идваше с набор отвратителни инструменти за изтезание.
Пикет се отпусна като парцалена кукла, но умивалника му помогна да запази равновесие. Отвори уста да каже нещо, но Ендрю поклати глава и вдигна поглед нагоре по стълбите, преди да му кимне, че вече може да излезе от банята. Изчака го, след това затвори вратата и отново я залости с резето. Посочи с ръка към мазето, намигна и тръгна в тази посока, следван по петите от Пикет. Помогна на приятеля си да излезе през прозореца пръв, след което Пикет го измъкна на асфалта на паркинга. Ендрю се пресегна и затвори прозореца в мига, когато лампата в мазето светна. Двамата се втурнаха към кофата за боклук.
Времето летеше. Виждаше се някой да се движи из мазето, да премества сандъци и да избира зеленчуци. Разнесе се дори мотив от песен, след което лампата изгасна и настъпи тишина. Ендрю сръга Пикет между ребрата и му се ухили. Приятелят му изглеждаше ужасно — раздърпан и с торбички под очите, — но очевидно не го бяха били. Явно го бяха запазили за Пениман, без съмнение. Щяха да обсъдят това в колата.
Ендрю изпитваше дълбоко удовлетворение от себе си и едва се удържа на порива да се изсмее високо. Той обмисли светкавично нов план и шепнешком го съобщи на Пикет, предупреждавайки го за главорезите на улицата и за многото опасности, които ги дебнеха на всеки ъгъл. Същността на плана се свеждаше до следното: Ендрю щеше да се измъкне на улицата, преструвайки се на скитник и щеше да тръгне към тротоара, и ако любителите на понички ги нямаше, щеше да направи знак на Пикет. Двамата щяха да си плюят на петите към очакващия ги метрополитен. Не беше сложно. Щеше да измъкне Пикет оттук, а Пениман можеше да се пени, колкото си иска.