Хвърли торбата на тезгяха в гаража и се замисли дали Пазителите на Пикет не действат точно на този принцип. Ами защо да не предизвикват страхотни трусове на икономиката или правителствата, да кажем, като пускат в действие някаква малка, но добре пресметната лъжа, или с помощта на незабележимо намигване, направено в необходимата посока, което като малко камъче, подскачащо по склона на хълма, повлича със себе си скали и канари, и една от тях, съвсем изневиделица, цапва по главата един нещастен банкер, облечен в костюм с жилетка, докато замислено разглежда лихвените проценти. Може би той умира на място и точно когато разтревожените му помощници заподозрат, че този камък от небитието може да означава нещо, точно тогава започва тайно движение на капитали към и от сейфовете или по кабелите на компютърните мрежи, докато в един момент вложителите подушат нещо нечисто и се втурнат панически да теглят от банката. И ето, в резултат, финансовата империя потъва в пепел, банкрутирали предприемачи се хвърлят от прозорците, правителства на страни от третия свят рухват и на никой никога не му минава през ума, че първото камъче е било ритнато от туткав старец в шалвари, който с една ръка плеви розите си, а с другата задейства лостовете на Вселената.
Преди две седмици чичо Артър бе донесъл двайсет и две установки „Ексер-Джини“, закупени от пътуващ търговец. В „Спокоен Свят“ не гледаха с добро око на тези хора. Самият пансион беше ограден със стена, за да се ограничи техният достъп. Един от тях обаче бе съумял да се промъкне, и то през охраната, с цял багажник, пълен с „Ексер-Джини“, чието предназначение бе да подлъжат някой да се подпре на тях и да започнат да го сгъват в кръста с ужасяваща скорост с надеждата, че от това той може да се изцери. Чичо Артър беше закупил цялата партида. Търговецът го бе обявил за „представител на фирмата за Западното крайбрежие“. Устройствата в момента бяха натрупани в дъсчения шкаф, завинтен за стената на гаража.
Беше направил това един следобед по време на пълнолуние. Роуз не бе пропуснала да отбележи връзката. Роуз не можеше да си спомни времето, когато чичо Артър да не е бил още стар. В семейството всички знаеха, че възрастта му се отразява най-зле, когато има пълнолуние. Когато нямаше луна или се виждаше само малък сърп, той беше жизнен, раздразнителен и подозрителен. Странно! Ендрю не можеше да разбере тази работа. Беше му ясно само, че в произхода на думата „лунатик“ има нещо повече от обикновено суеверие. Все същото: и в най-невероятните поверия имаше някакво зрънце истина.
„Чичо Артър не бива да живее сам“ — това бе заявила Роуз по повод неговата лунна лудост, особено след закупуването на двайсет и двете „Ексер-Джини“-та. Фамилията за пореден път бе поклатила съжалително глава — нещастният старец, отново го прекараха. Последният път бе с кашон акумулаторни батерии и устройство за зареждане, което бе избухнало в пламъци, след като бе оставено включено една нощ и в резултат едва не подпали къщата.
Но Пикет разбираше нещата по-добре от фамилията. „Старческата деменция, отбеляза той, няма нищо общо.“ И никой не можа да разбере какво бе имал предвид чичо Артър или дори Пикет, който подозираше, че знае кой е в действителност чичо Артър — или по-скоро, какъв е той — макар да бе заявил, че засега няма да разкрие това пред никой, включително и пред Ендрю. Пикет не можеше да каже защо се бе наложило закупуването на двайсет и двете „Ексер-Джини“. А за кого бяха предназначени оставаше забулено в тайна. Нека си стоят в дъсчения шкаф до деня на истината, кому могат да попречат дотогава? Трябва да бъдат там, защото трябваше да чакат тъкмо там и още защото, по думите на Пикет, когато нещата опират до действията на чичо Артър, трябва да се има предвид, че нищо, което той казва или прави, не е случайно или без определена цел. Всичко било точно пресметнато. Това бе казал Пикет по повод закупуването на комплекта „Ексер-Джини“, както и за среднощните излизания на чичо Артър с червената му електрическа кола. Не изпитвайте съмнения към „Ексер-Джини“-тата, такъв беше съветът на Пикет, или по-точно, такъв беше съветът му до пристигането на Пениман. Оттогава досега, Пикет вече подлагаше на съмнение всичко.