— Виж ти! — каза той и се изправи. Беше му много приятно да види Роуз така неочаквано, и то не само защото появата й бе прекъснала обсъждането на качествата на френския готвач. — Една купичка ядки?
Тя хвърли поглед на масата, намигна весело на леля Наоми и се съгласи:
— Да, защо не. Идеята ми се струва страхотна.
Ендрю се отправи за още една купичка и лъжица. Познавайки вкусовете й, той избра опаковка „Грейпнътс“ и въпросително наклони глава към нея. Тя се усмихна и кимна, после се прозя и сложи ръка на устата си.
— Двамата с леля Наоми дискутирахме тайните на ядките за закуска — обясни Ендрю. — Оказва се, че тя е направо експерт.
Известно време се храниха в мълчание и единственият звук, който се чуваше, бе от тракането на лъжиците. Една от котките избра точно този момент, за да влезе, обикаляйки без определена цел. Ендрю се наведе да я погали. Остави пред нея купичката си на покрития с линолеум под. Ядките отсъстваха, но купичката бе наполовина пълна с подсладено мляко. Котката го подуши и се захвана да лочи, поспирайки, за да се огледа, очевидно недоумявайки се защо Ендрю не бе възприел тази практика преди много години.
— Свърших — заяви леля. Наоми, изправи се и се подпря на бастуна си. Изглеждаше застрашително слаба, с остри скули и аристократично лице, което даваше да се разбере, че едно време тя е била страшно красива. Ендрю се изненада от приликата й с Роуз. И двете бяха високи и царствени, сякаш произхождаха от едно от кралските семейства в планините на Бохемия. Но докато Наоми бе стегната и строга, Роуз бе малко размъкната и земна. В компанията едновременно и на двете Ендрю се чувстваше като дръвник.
— Беше чудесно — продължи леля Наоми. — Може би ще го направим и друг път. Тази вечер съм много по-добре. Не съм била по-добре от трийсет години насам. Сякаш съм била повалена от треска и днес пристъпът е отминал. Лека нощ, Розана, Ендрю — и след тези думи тя си тръгна, куцукайки, като отказа с поклащане на глава на Роуз да й помогне по стълбите. Роуз я остави.
— Време е да си лягаш, не мислиш ли? — попита тя и се усмихна. — Денят ти сигурно е бил изморителен.
Ендрю сви рамене. Така беше.
— И твоят — каза той.
— Затова си легнах. А ти непрестанно се измъчваш и се бориш с различни неща. Престани да се замисляш така дълбоко. Спи повече. Защо не излизаш за риба по-често? Помниш едно време, когато и двамата ставахме рано, за да посрещнем на кея зората? Защо вече не го правим?
— Не говориш за утре, надявам се? Само не утре заранта.
— Не, не утре. Но някой път.
— Разбира се — каза Ендрю. — Не мислех, че това още да ти харесва.
— Тогава престани да мислиш, нали ти казах. Каква е ползата? Пълен си с тревожно очакване, безпокоиш се за неща, които не са станали и най-вероятно никога няма да се случат. Изтощаваш се, за да бъдеш готов да избегнеш някакви фантоми. Но не е необходимо да избягваш и мен. Знаеш, че е така, нали?
— Разбира се — измънка Ендрю, който не беше в състояние да каже нещо друго. Наистина го знаеше. Но не знаеше защо толкова често пропуска да си го спомни.
— Вероятно си права — той стана, събра чиниите, пусна водата в умивалника и ги подреди в него. — Виж — похвали се той, — хартиени салфетки. Ставам добър! — след което откъсна две салфетки от рулото, избърса се, и ги хвърли в кошчето за боклук. Роуз поклати глава и го изгледа с престорена сериозност.
Изведнъж го налегна страшна умора. Какъв дълъг ден. Двамата отидоха в библиотеката, за да изгасят настолната лампа. Подтикван от трудно обясним импулс, той й почете откъс от книгата, а после тя я взе от ръцете му и сама прочете още малко. След това остави книгата на лавицата, щракна ключа на лампата и двамата отидоха да спят.
Книга втора
Нуждата е учен
О, нуждата е учен, умеещ да превръща в скъпоценност най-долните неща20.
6.
И нека Джеймс се радва заедно с Хедок, който донесе парите на Спасителя и Петър.
Като цяло промените във Ванкувър му допадаха, особено разрушаването на Гастаун. Всеки втори магазин бе пълен с боклуци за туристите; порцеланови кукли и сувенирни чинии, идиотски дърворезби на несъществуващи тотеми, ламаринени лодки — мечта за пътешествениците, които предпочитаха изчистената хомогенност на пристанищния район пред едновремешната мрачна обстановка. Жул Пениман бе индиферентен към самото място. Предпочиташе стерилизирания свят с изгладените от него гънки. Смразяващата, заложена по проект празнота на този нов, предназначен за туристите крайбрежен комплекс, бе точно от онези неща, които той одобряваше. Той се бе превърнал в един бездушен, лишен от дълбочина квартал на огледала и повърхности. Макар някои от едновремешните магазини да бяха оставени — някоя друга книжарница и няколко бара — те също щяха да бъдат модернизирани и санитаризирани с времето и колкото по-скоро, толкова по-добре.