Те се отдадоха на риболова, без да проговорят няколко минути. После Пикет изсипа остатъците от кафето си на кея и проговори:
— Сега, разбира се, е ясно какво се е случило на Пфениг.
— Ясно ли е? — попита Ендрю.
— Ясно като път към черква. Бил е разрязан надве, защото в него е имало нещо, което е трябвало да бъде извадено.
— Като сепията на плажа — обади се Ендрю.
— Да, точно като сепията на плажа. Но не ми се вярва Пфениг да е глътнал монетата. По-скоро си мисля, че е организирал да му бъде имплантирана по хирургически път.
— Защо, за Бога… — започна Ендрю, но Пикет нетърпеливо го прекъсна.
— За да не попадне в нечии ръце… в ръцете на Пениман, за да бъдем съвсем точни. Всички улики сочат нататък. Изрезката от вестника със снимката от смъртта на Джек Раби. Телефонното обаждане на Пфениг. Опитите на Пениман да приложи фокуса с монетата върху всеки ексцентрик в нашия град. Точно той е разрязал Пфениг надве и е измъкнал от тялото му една жизненоважна за него монета.
— Братовчедът на Роуз има колекция от монети — спомни си Ендрю. — Някои от тях са дяволски ценни. Той търси къдрав четвърт долар, доколкото знам, но такъв трудно се намира както без пари, така и с пари. Особено за без пари. Разбрах от него, че ще му трябва половин милион, за да си купи запазен екземпляр.
— Тук не става дума за монета от този вид. Знаеш това много добре. Никой не би изковал лъжица от подобна монета. Просто няма смисъл. Човек прави от монетата лъжица, за да я промени, да я маскира. И Пениман не е колекционер на монети в онзи смисъл. Предложи му къдрав долар и той няма да примигне, повярвай ми. Какво ще кажеш за онази неразбория край пролива Пъджет и рибата с монета в корема? Това не ти е никакъв къдрав долар — и Пикет поклати глава, спомняйки си препускането насам от Ванкувър. — Онзи тип на бензиностанцията ми каза, че съм имал нужда от нови уплътнения. Тези хора винаги се опитват да те оскубят за нищо. Освен това се пошегува с името ми27. Проклети селяндури.
— Каква е тогава?
— Кое? Монетата ли? Не знам. Мисля… не, не съм сигурен. Но съм готов да си заложа и последния си долар, че е адски стара. Монетите първоначално са бил магически тотеми. Знаеш това, разбира се.
— Разбира се — каза Ендрю. — Та това всеки го знае, нали? Казваш, че са били?
— Това е факт. Били са лунни дискове, ето това е. Играта на карти е същото нещо — картите са дестилат на колодата за тарот, която на свой ред е произлязла от една дори още по-стара колода. Ще ти кажа, че не бих се изненадал, ако и най-обикновената монета не съдържа в себе си малко магия, наследена от древността. А тази твоя лъжица, повярвай ми, е била изработена от монета, която е невероятно древна. По-древна, отколкото двамата с теб изобщо бихме могли да си представим. Същото е и с шарана?
— Какво? — попита Ендрю озадачен. Споменаването на тази дума му припомни, че лови риба и той нави макарата, за да установи, че една морска звезда яде шоколада му. Той я откъсна от куката и я хвърли обратно във водата.
— Шарана. Не си ли виждал картина на два шарана, извити около себе си като ин и ян28. Това е същото като картините на риба или змия, захапала опашката си, като дръжката на бастуна на Пениман или онзи шапка в магазина на Мъниуърт. И няма да повярваш, но същият мотив беше изгравиран върху дървената врата на магазина на Пфениг в Гастаун. Е, ти можеш да си помислиш, че съм откачил, но аз ще ти кажа, че всички тези разговори за магия не опират само до символика: шаран завит на колело, лунни дискове, монети, копчетата на ризата ти, жетоните за пътуване с автобус, подреждането на семенцата в цвета, цикъла на сезоните, въртенето на планетите в небето. Прочети Юнг. Всичко се свежда до едно и също. Ние сме потънали в магически тотеми. Заобиколени сме от малки илюминаторчета, отворени към безкрайността, даващи ни възможност да хвърлим бегъл поглед на безсмъртието, ако сведем нещата до земните ни термини. Дори най-тривиалните боклуци, пръснати по крайбрежния пясък, също както отрупаните с лишени от смисъл предмети лавици на вехтошарските магазини, означават нещо… но само ако погледнеш на тези неща под правилен ъгъл и носиш необходимите очила.
— Но какво означава това? — възкликна Ендрю и отново нави макарата. Наистина нямаше търпение. Това беше основният му проблем, когато станеше дума за риболов. И стръвта от шоколад не му бе помогнала. Мидата я нямаше, а стридата беше наполовина изгризана. Той насече още една аншоа на парченца, набучи ги и на трите кукички и хвърли главата и опашката в морето. — Ще ти кажа, че ме измъчват съмнения — заяви той, освобождавайки застопоряващия механизъм на макарата. — Да допуснем, че всичко това е истина — всичко, за което ти говориш, да кажем, че копчетата на ризата ми означават и нещо друго, освен че са си копчета. И какво тогава? Искам да кажа, какво следва за онзи, който не подозира това? Какво следва за човека, който не вижда — как беше в стихотворението? — „безкрайността в една песъчинка“? Той просто си закопчава ризата и отива да се купи хамбургер. Но ти поглеждаш хамбургера и започваш да си мислиш за кръгове, лунни дискове, увити на кръг змии и планети, носещи се в пространството. Онзи другият поглежда хамбургера и вижда само мръвката говеждо. Разбираш ли какво искам да кажа? Ако и двамата паднете мъртви на излизане от закусвалнята, ти ще отидеш в гроба си с глава, пълна със загадки, а той ще отиде в своя с пълен стомах. Така че какво наистина означава всичко това?
27
Английската дума
28