Уеб затвори класьора, плати си сметката в ресторанта и закрачи към паркирания форд. Той закара колата до един от служебните гаражи на Бюрото и я смени с новичък мъркюри гранд маркиз, който изкара през друг изход, откъм обратната страна спрямо улицата, от която бе дошъл. ФБР не разполагаше с излишък от служебни коли, а този мъркюри беше едва на шестнайсет хиляди километра, но Уеб успя да убеди началника на гаража, че му се полага по-добро возило, отколкото на цивилните бюрократи в щаба. „Ако ли пък не ти изнася, бе добавил той, оплачи се на моя добър приятел Бък Уинтърс.“
26
В залата за стратегическо планиране влезе един мъж. Бейтс вдигна глава и с усилие се опита да прикрие смайването си.
Бък Уинтърс се приближи и седна срещу него. Костюмът му беше изряден като за високопоставен служител на Бюрото, ръбовете на панталона режеха по устав, излъсканите до блясък обувки швейцарски модел бяха в съответствие с духа и буквата на вътрешния правилник. Копринената кърпичка в горното му джобче сякаш бе подравнявана с шублер. Уинтърс беше висок, широкоплещест, с интелигентни, самоуверени черти — подвижна илюстрация на образцовия служител на ФБР. Може би тъкмо поради това се бе издигнал толкова нависоко.
— Преди малко видях Лондон да излиза от сградата.
— Идва да се разписва, както му е наредено.
— Не се съмнявам. — Уинтърс постави дланите си върху масата и се вгледа внимателно в лицето на Бейтс. — Ти какво толкова си се влюбил в него?
— Добър агент е. А както ти сам се изрази, аз му бях нещо като наставник.
— Честно да ти кажа, на твое място не бих се хвалил с това.
— Лондон е рискувал кожата си заради Бюрото доста повече от мен или теб.
— Той е смахнат. Всички от този отряд са смахнати. Те не са като останалите ни служители. Карат, както си знаят, после ни се плезят зад гърба, сякаш са нещо повече от нас. А всъщност са една банда расови нерези с големи пищови, дето само ги сърби пръстът да гърмят с тях.
— Всички сме един екип, Бък. Те са специализирана част, която се занимава с неща, с които никой друг не може да се справи. Е да, малко повече се фукат, но и ти би се надувал на тяхно място. Важното е, че и те, и ние сме агенти на Бюрото и работим за една и съща цел.
Уинтърс поклати глава.
— Наистина ли мислиш така?
— Да, наистина го мисля. Ако не го мислех, нямаше да съм тук.
— Тези момчета са причина и за някои от най-големите провали на Бюрото.
Бейтс пусна папката, която държеше.
— Ето тук грешиш. Бюрото ги хвърля в огъня слепешката, без предупреждение, и когато стане провал само защото някой глупак горе е издал заповед, която всеки оперативен агент на бойната линия вижда и с вързани очи, че е неизпълнима, то кой е виновен? Във всеки случай не този, който е издал заповедта. Истинско чудо е, че досега те не са поискали да ги отделят от нас.
— Ти никога не си бил голям майстор в игрите, дето трябва да ги играеш, за да се издигнеш в системата, Пърс. Вече си стигнал тавана си и повече няма накъде да мърдаш.
— Е, там, където съм стигнал, ми е добре.
— Нека да ти кажа обаче, че в момента, в който спреш да се издигаш в тая система, започваш да падаш.
— Благодаря ти за загрижеността за кариерата ми — отвърна сухо Бейтс.
— Прегледах докладите ти за хода на разследването и честно да ти кажа, доста са постнички.
— Те просто отразяват данните от разследването, нищо повече.
— Какъв е статутът на Коув? Доста си загадъчен по тая линия.
— Няма много за казване.
— Надявам се, знаеш правилото, че всеки агент под прикритие, който толкова време не се е появил, или е мъртъв, или е минал на другата страна и трябва да бъде обявен за национално издирване.
— Коув не е минал на другата страна.
— Значи си разговарял с него? Интересно, не видях това да е отразено в докладите ти.
— Все още се ориентирам. Но наистина получих информация от Коув.
— Е, и какво казва твоят прославен агент за цялата тая каша?
— Че според него са му погодили номер.
— Я, че той бил много досетлив! — подметна ехидно Уинтърс.
— Казва, че не иска да излезе от прикритието си, защото според него предателят е някъде в Бюрото. — Бейтс погледна втренчено Уинтърс в очите, без сам да знае защо. Не че самият Уинтърс би тръгнал да се продава на престъпниците, но знае ли човек? — Убеден е, че има изтичане на информация, съзнателно подготвени провали. Смята, че това, което се случи с отряда, е поредният провал.
— Интересна теория. Разбира се, няма доказателства, нали така?
Въпросът се стори на Бейтс някак странен.
— Поне на мен не ми е известно да има — отвърна троснато той. — Нещата са под контрол, Бък. Знам колко си зает и не бих желал да обременявам мащабната ти визия с дреболии. Имаш честната ми дума, че ако се заформи нещо голямо, ти пръв ще научиш. Така ще организираш целия цирк с медиите. За тая работа много те бива.