— Задраскай и номер седем в списъка — каза той уморено, веднага щом чу гласа й.
— Съжалявам, Тони — каза тя. — Само си загуби времето.
— И това трябваше да се свърши.
— Не, не ме разбираш, като ти казвам, че наистина си си губил времето. Един от моите хора започна да се обажда в по-големите пристанища в областта — такива, където се плаща, за да оставиш кораба си. И току-що откри къде е „Вилхелмина Розен“.
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко. „Вилхелмина Розен“ е пристанала в „Марина Виденфелд“. Това е пристанище на левия бряг на Мозел, малко след Кобленц.
— Къде се намира това? — той започна да прехвърля едромащабните карти, докато намери една регионална.
— Връщаш се натам, откъдето си дошъл — пътуваш към Бон, надолу по Рейн до мястото, където Мозел се влива в нея. Ако съдя по моята карта, ще ти отнеме не повече от час.
— Добре — изохка той. — Тъкмо ще поизсъхна, преди отново да се измокря до кости.
— Успех — каза Марейке. — Няма да разговаряш с него, нали?
— Не, само ще го огледам. Обещавам.
Затвори телефона и запали двигателя. За негово учудване дъждът спря в момента, в който се качи на магистралата. Тони се усмихна.
— Така е по-добре — каза той. — Вече не вали. Мога да се поразходя по пристана и да похваля красивия ти кораб. Дръж се, Джеронимо, идвам.
Петра гледаше гневно Хана Плеш, застанала пред бюрото й.
— Вие се съгласихте, че е логично да координираме нашия арест с работата на Карол Джордан в Ротердам. Но тя заминава за Холандия чак след два дни. Ако притиснем Радецки и Красич отсега, те могат да се откажат от пътуването и ще провалим шансовете да унищожим цялата им мрежа.
— Говорим за живота на едно дете. Нямам намерение да рискувам нито за момент. Можем да изведем Кребс от затвора още тази нощ. Ще кажем, че е отведена в затворническата болница с апандиситна криза. Това ще ни даде малко спокойствие, ако има напрежение около заложницата във фермата. Искам да започнем операцията тази вечер.
Петра беше позеленяла от гняв.
— Вие бяхте тази, която настояваше да отстъпим случая на Европол и да допуснем включването на англичаните. А сега искате да си присвоите заслугите за успеха на операцията.
Плеш я изгледа хладно.
— Бих предположила, че това ще се стори привлекателно на амбициозна жена като теб, Петра.
Петра сви ръце в юмруци.
— Признавам, исках тъкмо аз да разруша империята на Радецки. Но не ако цената е провалът на работата на друг — и нечий живот.
— Нашата операция не излага Джордан на опасност. Затова пък не можем да бъдем сигурни, че животът на Таня Кребс не е застрашен. От къде да знам, Дарко Красич може да е оставил инструкции да убият детето, ако нещо се случи с него или с Радецки.
— И за какво му е да го убиват? — изфуча Петра. — Ако ги арестуват, животът на детето е допълнителна застраховка за тях. Търсите си повод да оправдаете това, което сте решили да направите.
Плеш удари с длан по бюрото.
— Достатъчно! Самозабравяте се, Бекер. Аз ръководя този отдел. Ако искате да продължите да работите в него, е крайно време да научите къде свършва спорът и започва неподчинението.
Петра си наложи да преглътне гнева си. Ако сега дадеше воля на напиращата ярост, това нямаше да помогне на никого.
— Да, госпожо — процеди тя през стиснати зъби.
Двете се гледаха мрачно през бюрото. Когато Плеш проговори отново, по някакво чудо бе успяла да възстанови спокойния тон на гласа си.
— Предполагам, че искаш да участваш в операцията.
— Да, госпожо.
— Добре. Извикала съм хора от специалните части, които ще проведат нападението на фермата. Ти ще ръководиш операцията от наше име. Искам освен това да се видиш с Марлене Кребс и да й обясниш какво ще се случи. Необходимо е тя да ни сътрудничи, и съм убедена, че тъкмо ти ще съумееш да я убедиш. И тъй, срещни се първо с момчетата от специалните части, и после върви в затвора да поговориш с Кребс. След един час ще я преместят в болничното крило.
— Тъй вярно — Петра се завъртя на пета и тръгна към вратата.
— Петра? — подвикна Плеш, докато тя натискаше дръжката.
Петра се обърна отново с лице към нея.