— Какво да правим тогава? — попита отчаяно Марейке.
Настана дълго мълчание. Петра се тръсна на дивана до Тони и той трепна от болка. Стисна зъби и каза:
— Мисля, че аз мога да се справя с него.
— Няма да се съгласят ти да го разпитваш — отбеляза Петра.
— Не говоря за официален разпит — възрази Тони. — Просто разговор между него и мен — един срещу друг.
Петра поклати глава.
— Няма да стане. Нямаш физически сили за такова нещо. Ще те убие като пиле.
— Не съм чак такава жалка картина — каза Тони. — Днес например се движа доста по-добре. Обезболяващите средства действат. Ще се справя.
— Доколкото разбрах, той не говори много добре английски — изтъкна Петра.
— Ich kann Deutsch sprechen.
Петра го зяпна.
— За първи път чувам.
— А как според теб прочетох досиетата по случаите? — той кимна с благодарност към Марейке. — Бях много доволен, че сте поръчали немски превод, защото с нидерландски наистина нямаше да се справя.
— Въпреки това е много рисковано — настоя Марейке.
— А имаме ли друг избор? Да си седим така и да го чакаме да убие още някого? — заговори гневно Тони. — Избрал съм си тази професия, за да помагам при спасяването на човешки живот. Не мога да бездействам, докато един сериен убиец е на свобода и може да вземе още жертви — заяви той категорично.
— Марейке е права, това е лудост — каза Петра.
Тони поклати глава.
— Виждам две възможности. Или полицията ще ми помогне, или ще се заема с тази работа сам. Е, коя избирате?
С всеки изминал ден той се чувстваше все по-силен. Тъй като първоначално приемаше това, което направи с Калве, като слабост, съзнанието за тази слабост едва не го унищожи. Имаше дни и нощи, когато се боеше, че никога няма да успее да прогони мрака отново. Но постепенно осъзна, че първата му реакция е била правилната. Той я подчини и това беше върховното доказателство за неговата власт. Такъв план можеше да бъде осъществен само от изключителна личност и той вече знаеше, че физическият контакт с жертвата не беше принизил мисията му. Когато разбра това, дойде и покоят, а с покоя и облекчението, което потвърди правотата на решението му. Главоболията изчезнаха, той се чувстваше освободен.
И сякаш за да се подсили общото му облекчение, чу по новините, че от утре реката ще бъде отворена. Щеше да продължи делото си. От доста време преглеждаше внимателно вестниците и интернет, но като че ли никой не беше забелязал, че той е прекосил границата и че е убил някого и в Холандия. Вероятно там потенциалните му жертви не осъзнаваха, че са изложени на опасност. Не можеше да си позволи да предполага нещо друго, защото страхът щеше отново да започне да разяжда душата му и той нямаше да може да предприеме нищо.
Когато разбра, че животът му скоро ще навлезе в нормалните си релси, той изпрати съобщение на следващата си жертва и промени съществуващата уговорка. Трябваше да бъде два пъти по-внимателен, защото полицията можеше да се опитва да го вкара в капан, като умишлено не огласяваше нищо, свързано с убийството на Де Гроот. Трябваше да се убеди, че няма опасност да попадне в засада. Но беше уверен, че само след три дни ще почука на една определена врата в Утрехт. Професор Паул Мюлер трябваше да си плати за това, което беше причинявал на себеподобните си.
Той се облегна на перилата на кърмата и се загледа в траурното знаменце, което потрепваше от бриза. Това беше петото, което подменяше от смъртта на дядо си насам. То му напомняше постоянно какво бе успял да постигне. Доставяше му удоволствие да си представя това, което щеше да направи с Мюлер. Дори само предчувствието караше кръвта му да запулсира по-бързо. Тази вечер щеше да слезе на сушата и да си намери жена, възбуден от обещанието, което криеше Утрехт. Наистина беше постигнал доста нещо. Сега можеше да ползва телата им не само за облекчение, но и за да се упражнява върху тях.
Карол се взираше през прозореца в плътните ръждивочервени пъпки на дървото отпред. Нямаше представа какво е дървото и това всъщност не я интересуваше. Знаеше само, че видът му й действа много успокояващо. От време на време психологът й задаваше въпроси с надеждата, че ще предизвика някаква реакция, но тя беше установила, че има начини да избягва баналните въпроси.
Искаше да върне живота си назад, да се озове там, където беше преди, там, където предателството не се практикуваше и от тези, които претендираха да имат правото на своя страна, а всъщност не постъпваха по-добре от престъпниците. Искаше да може по някакъв начин да избегне съзнанието, че хората, които трябваше да бъдат на нейна страна, се бяха отнесли с нея по-зле от враговете й.