Насилието на Радецки беше нещо, което можеше да преживее — защото в крайна сметка беше във война с него. Тя самата беше направила всичко по силите си, за да го унищожи; беше поела риска, че той ще й отвърне със същото.
Стореното от Морган беше далеч по-лошо. Тя беше живяла със съзнанието, че той е на нейна страна. По нейните представи това означаваше, че е положил грижи за безопасността й. Или че поне е бил честен с нея. Но той я беше подхвърлил на врага с хладнокръвна пресметливост. Беше я измамил също така, както бе измамил Радецки.
Сега тя знаеше, че Радецки бе казал чистата истина, когато говореше за заговора, чиято първа част е било убийството на жената, която бе обичал. Знаеше го със сигурност, защото онзи първи ден в Хага беше отказала да каже и дума, докато Морган не се съгласи да отговори на въпросите й.
Не беше останала нито ден в Берлин. Морган я бе съпроводил до болницата и беше останал при нея, докато притесненият лекар наместваше счупения й нос. Беше проявил приличие и излезе по време на останалите прегледи, които потвърдиха, че няма сериозни вътрешни травми въпреки бруталността на Радецки. После настоя да я изпишат и да му я поверят. Тогава тя нямаше сили да възрази. Отвън ги чакаше кола, която ги откара до летището, а от там заминаха с частен самолет за Хага.
Той я остави на спокойствие в продължение на цяло денонощие, което тя прекара в една тиха стая в комплекса на Европол. От време на време при нея идваше само един лекар, за щастие много мълчалив, и проверяваше за признаци на мозъчно сътресение. На следващата сутрин се появи Гандал и я уведоми, че Морган я чака. Тя помоли за малко време, за да се изкъпе и облече, и отиде в залата, където я чакаха.
Морган я беше посрещнал с лъчезарна усмивка.
— Как си, Карол? Ужасно съжалявам за това, което се случи.
Тя не пое протегнатата му ръка и седна срещу него, без да каже нищо.
— Знам, че сигурно се чувстваш ужасно. Но искам да знаеш, че сме готови да ти помогнем във всяко отношение и да ти осигурим всичко, от което се нуждаеш. Уредихме ти консултации с психолог. Докато трае обсъждането, ни казвай, когато се умориш, и ще прекъсваме веднага.
Морган седна, без видимо да се притесни от подчертаното й пренебрежение.
Карол не наруши мълчанието си. Сивите й очи го гледаха хладно и безразлично изпод подпухналите и насинени клепачи. Каза си, че лицето й би трябвало да му подейства като жив укор.
— Ще трябва да прегледаме подробно всичките ти доклади. Но се опасявам, че първо трябва да те попитаме какво се случи накрая между теб и Радецки. Съгласна ли си?
Карол отклони поглед.
— Отговорете първо на моите въпроси.
Морган я изгледа учудено.
— Добре, питай.
— Вие ли сте отговорни за смъртта на Катерина Базлер?
Лицето на Морган не трепна, но очите му се разшириха.
— Не разбирам откъде ти е дошла тази идея.
— Моторът, причинил злополуката, при която е загинала Катерина, е регистриран като притежание на националния отдел за борба с организираната престъпност — каза спокойно Карол. — Радецки знаеше това. Ако се знае този факт, не е много сложно да се предположи, че вие носите отговорността за смъртта й.
Морган опита да се усмихне снизходително.
— Това няма никаква връзка със снощните събития. Не е ли по-добре да се съсредоточим върху тях?
— Вие очевидно не ме разбирате. Няма да кажа нито дума, докато не отговорите на въпросите ми. А ако вие откажете да отговорите, ще ги задавам, докато се намери някой, склонен да ми отговори.
Морган бързо разбра, че тя е непреклонна.
— Радецки беше като раково образувание, което обхващаше постепенно цяла Европа. Злокачественият тумор се изрязва незабавно — а това понякога предполага и изрязването на здрави тъкани.
— Искате да кажете, че сте убили Катерина.
— Смъртта на Катерина беше необходимо зло. Трябвало е да стане в името на общото благо — каза предпазливо Морган.
— Ами Колин Озбърн? И неговото убийство ли е необходимо зло?
Морган поклати глава.
— Озбърн не беше невинна жертва. На война като на война. Реши да работи с Радецки и си понесе последиците.
— Но вие наредихте да го убият, нали?