Морган повдигна вежди.
— Карол, не сме в детската градина. Тези хора носят отговорност за неописуеми човешки страдания. Не ме убеждавай, че си започнала да се терзаеш за смъртта на боклук като Колин Озбърн.
— Прав сте, не ме е грижа за съдбата на някакъв престъпник от Есекс, който си е играел с живота на хората. Но ме е грижа за собствения ми живот. Безпокоя се, защото вие сте организирали цялата тази неофициална операция само въз основа на сведенията, че в лондонското полицейско управление работи една амбициозна криминалистка, която прилича досущ на Катерина Базлер. Решили сте, че този шанс не е за изпускане. И ме натопихте. Навихте ми пружинката и ме пуснахте напред като робот, а през цялото време сте съзнавали, че под краката ми може да избухне бомба — гласът на Карол беше вледенен от потисната ярост.
Морган сведе поглед към масата.
— Срамувам се, че те изложихме на всичко това, Карол. Но ако трябва да отговоря на въпроса дали това е неприемлива цена за обезвреждането на Радецки и прекъсването на каналите му, ще кажа не.
— Мръсно копеле — каза тя тихо.
Той вдигна очи и срещна погледа й.
— Ти си ченге, Карол. Тази професия ти е в кръвта, също както и на мен. Ако ролите ни бяха разменени, ти би постъпила също като мен. И тъкмо тази мисъл те съсипва. Не съзнанието, че аз съм те предал. А убеждението, че ако нещата зависеха от теб, ти не би постъпила по-различно.
Глава 40
Той ставаше все по-силен с всеки изминал ден. Тони чувстваше как силите се връщат в тялото му, докато шегите и мускулите постепенно се възстановяваха. Още беше далеч от най-добрата си форма, но вече не страдаше от безпомощността на първите няколко дни, след като Радецки и Красич го пребиха. Движеше се малко вдървено и несръчно, но поне можеше да ходи, без да изпитва чувството, че тялото му всеки момент ще се разпадне на части.
Трябваше да признае, че имаше нещо особено целебно в пътуването по вода — особено след такива травматични преживявания. Беше настоял да съпровожда Марейке на срещата в Кьолн, за да изложи съображенията си и да настоява да се заеме лично с Ман. Но въпреки че представителите на немската полиция го бяха уверили в своята благодарност за съставения психопрофил, те заявиха категорично, че не могат да подкрепят такава нетрадиционна операция. По-висшите служители настояваха, че подобна процедура ще бъде окачествена в съда като „умишлено подвеждане“ и отказаха да рискуват възможността да изградят стабилно обвинение, като приемат идеята на Тони. Той беше прибягнал до всички аргументи, за които можа да се сети, но те останаха непреклонни. Съгласиха се единствено да не прекратяват следенето на Ман и да контролират движението на кораба му.
След срещата Марейке го заведе в едно тихо заведение близо до полицейското управление.
— Първоначално и аз бях против идеята ти — призна тя, — но днес, когато те слушах, разбрах, че това е може би единственият начин да го спрем.
Тони се взираше в масата пред себе си. Съзнаваше, че ако Марейке можеше да предположи защо той толкова държи да се справи лично с Ман, веднага би оттеглила подкрепата си. В една полицейска операция нямаше нищо по-опасно от смесването на личните чувства със служебните задължения. Той беше убеден, че откакто е пристигнал в Германия, е могъл само да причини жестоки страдания на жената, която обичаше, и изпитваше отчаяно желание да направи нещо, за да изкупи вината си. Запазвайки тези мисли за себе си, той просто отвърна, че в момента имат нужда от план.
— В академичните среди вероятно се носят всякакви слухове — започна той. — Както казах и на срещата, възможно е той да реши да не предприема нищо, докато шумът около убийствата не затихне, а може и следващият, когото си избере за жертва, да откаже да се срещне с него. Трудно е да се предвиди как ще реагира той, ако намеренията му бъдат възпрепятствани по този начин. Знам, че днес се обсъждаше варианта да бъде използвана примамка, но идеята не е много практична, защото потенциалните жертви са прекалено много, а и той може да промени начина, по който уговаря срещите си. Разбирам защо полицията не може да приеме моята идея да се противопоставя лично на Ман, но не виждам друг начин. Как тогава да убедим твоите хора да ме подкрепят?
Разговаряха надълго и нашироко, докато най-сетне им хрумна идея, която криеше някакви възможности. Марейке, която в момента беше любимка на Мартенс, го беше убедила да й позволи да участва в преследването. Беше наела една двайсет и деветфутова спортна лодка, която разполагаше с кабина с две легла, малка кухничка и вмирисана химическа тоалетна. Идеята беше да не прекъсват визуален контакт с „Вилхелмина Розен“, докато корабът пътува по Рейн към Холандия. Ако по пътя Ман дадеше признаци, че се е ориентирал към нова жертва, немската полиция щеше да предприеме необходимото. Но ако преминеха границата с Холандия без нещо да се случи, Тони щеше да се опита да влезе в личен контакт с Ман и да изтръгне по някакъв начин признание от него, а хората на Марейке щяха да го охраняват. Марейке трябваше да вложи цялата убедителност, на която бе способна, но накрая успя да накара Мартенс да се съгласи с тази стратегия. Изкушението да успее там, където немските му колеги се бяха провалили, се оказа непреодолимо. Петра ги беше снабдила с всичко необходимо за следенето: малък микрофон, вграден в химикалка, чийто сигнал можеше да бъде приеман от радиостанцията на Марейке. Щом преценяха, че Тони е изтръгнал достатъчно доказателствен материал, Марейке и останалите щяха да му дойдат на помощ.