— Мога ли да се кача на борда? — попита той.
— Кой сте вие? — попита предполагаемият Вилхелм Ман.
— Търся Вилхелм Ман.
— Аз съм Вили Ман. За какво съм ви?
— Може ли да поговорим вътре? Въпросът е поверителен — каза Тони. Постара се да изглежда колкото бе възможно по-безобиден. Беше отпуснал ръце около тялото си, за да няма в стойката му нищо заплашително. Това беше ключовият момент; всичко можеше да бъде загубено от най-дребния жест, предизвикал съмнение у Ман.
Ман се намръщи.
— Какъв е този поверителен въпрос?
— Става дума за дядо ви — Тони направи още една крачка напред, небрежно, с цел да го убеди, че единственото, което иска, е най-обикновен разговор.
Ман го изгледа стреснато.
— Видях ви в Кобленц. Да не би да ме следите? Какво искате от мен?
— Само да поговорим. Може ли? — Тони стигна до края на мостчето, като продължаваше да се държи съвсем естествено.
— Защо не? Заповядайте в кабината — каза кисело Ман.
Гледката беше показателна, каза си Тони, когато влезе в кабината. Всичко блестеше. Дървените части бяха полирани до огледален блясък, месингът сияеше меко, сякаш осветен отвътре. На една лавица се виждаха спретнато сгънати и подредени карти, на масата нямаше дори петно от кафе. Помещението миришеше на препарат за лъскане на мебели, долавяше се и острият химически мирис на ароматизатор за въздух. Ман се облегна на стената със скръстени на гърдите ръце. Изглеждаше много млад и целият настръхнал. За миг Тони видя обърканото дете, което се криеше в мъжа, и го съжали. Кой знае какво бе преживял, за да стигне до тук? Можеше да се предположи, и това не му подейства успокоително. Но едно беше сигурно. Той съзнаваше, че най-лесният начин да пречупи Ман е да възпроизведе агресивното поведение на дядо му, но нямаше намерение да го стори. Трябваше да има друг начин да сложи край на убийствата и той бе длъжен да го открие.
— Какво знаете вие за дядо ми? — попита Ман.
— Знам какво му е било причинено в замъка Хохенщайн.
Очите на Ман се разшириха, той притисна по-здраво ръце около тялото си.
— Какво искате да кажете?
— Знам, че като дете е бил откъснат от семейството си и че с него са се отнасяли като с животно. Знам всичко за експериментите, на които е бил подлаган. Знам дори за водните мъчения. Това са отвратителни жестокости, на които децата са били подлагани уж в името на науката. Вероятно са му са се отразили ужасно.
Тони забеляза, че думите му постигаха целта си. Колкото повече говореше, толкова повече Ман се свиваше и сякаш се смаляваше. Но трябваше да го предизвика, за да започне да откровеничи.
— Вас какво ви засяга всичко това? — тонът на Ман беше враждебен и предизвикателен. Държеше се като човек, който е решил да не се справи със ситуацията.
Тони незабавно взе решение. Колкото и да съчувстваше на Ман за преживените страдания, внимателният терапевтичен подход нямаше да му свърша работа сега. Прекалено дълго време би минало, докато успееше да го докара до там, че сам да пожелае да сподели кошмарите си. Време беше да щурмува укреплението.
— Вероятно това е причината, поради която убивате приятелите ми.
Очите на Ман се присвиха, той сниши глава между раменете си като птица, която застава нащрек. През облака от химически миризми Тони долови острия мирис на пот.
— Немският ви май не е толкова добър, колкото мислех. Говорите някакви безсмислици — каза Ман в жалък опит да се държи предизвикателно. — Кой сте вие всъщност?
— Името ми е Тони Хил. Доктор Тони Хил. Аз съм психолог — той се усмихна. Вече бе стъпил на въжето, а отдолу нямаше осигурителна мрежа. Беше му все едно. — Това е положението, Вили. Аз съм врагът.
— Вие трябва да сте луд. Настоявам веднага да напуснете кораба ми.
Тони поклати глава. Защитата на Ман започваше да се пропуква. Но все още бяха далеч от признанието. Трябваше да го притисне повече.
— Не това искате вие. Желанието ви е някой да осъзнае посланието, което залагате в деянията си. Не сте решили да убивате, защото мисълта за убийствата ви е приятна. Убивате, за да ги накарате да спрат това, което вършат. Само че никой не го разбира, което означава, че извършеното от вас няма никакъв смисъл. Нищо няма да се промени. Те ще продължат да злоупотребяват с мозъците на хората. А пък вие ще лежите в затвора. Защото вече е известно, че вие сте убиецът. И рано или късно ще бъдат открити и доказателствата.