От устните на Ман се изтръгна хрипкав звук, който сигурно бе замислен като смях.
— Не разбирам за какво говорите.
Тони седна на високия стол до масата. За да накара човек като Ман да проговори, беше необходимо да разчете правилно реакциите му и да съобрази с тях подхода си. Време беше за втора смяна на курса. Сега беше моментът да се преструва на спокоен и разумен. Трябваше да се държи така, сякаш това, което казва, не подлежи на спор.
— Можеш да отричаш, колкото си искаш. Но имай предвид, че си под наблюдение. Ще те следят, когато излизаш от кораба — и тази вечер, и утре вечер, и по-нататък. Няма да успееш да убиеш още някого, Вили. Ако не ме послушаш, ти остават две възможности. Или ще спреш, или ще бъдеш заловен. И в двата случая никой няма да те разбере.
По лицето на Ман не трепваше нито един мускул. Той стоеше и гледаше втренчено Тони. Дишате тежко през носа си.
Тони се приведе напред.
— Точно затова имаш нужда от мен. Защото аз съм единственият човек, който е разбрал какво искаш да кажеш с тези убийства. Ела с мен. Предай се. Ще направя всичко необходимо, за да може посланието ти да стигне до хората. Обикновените хора ще ти съчувстват и ще те разберат. Ще бъдат ужасени, когато разберат какво е причинявано на дядо ти, а после и на теб. Всеки цивилизован човек би се ужасил. Ще принудят психолозите никога да не повтарят злодеянията, които са превърнали детството ти в ад. Ти ще си победител.
Ман поклати глава.
— Не мога да разбера защо ми говорите тези неща — каза той упорито. По горната му устна беше избила пот.
— Защото всичко свърши. Ти направи грешка, не разбираш ли?
Сега вече погледът на човека срещу него стана тревожен.
Ман отклони очи и задъвка долната си устна. Тони разбра, че най-сетне има някакъв напредък.
— Това, което направи с Мари-Терез Калве, беше грешка. Даде повод да се отнасят с теб като с обикновен психопат със сексуална мотивация. Няма да могат да прозрат истината, защото повечето хора са глупави и дребнави. Може би си мислиш, че ще имаш възможност да обясниш мотивите си в съда, но можеш да ми вярваш, че случаят надали ще се гледа в съд. След стореното с доктор Калве ще използват първия удобен повод, за да те застрелят като куче.
Ман изтри устата си с ръка. Най-сетне един жест, с който проявяваше безпокойството си.
— Защо разговаряте така с мен? — гласът му беше умолителен.
— Защото работата ми е да помагам на хора, които са изпаднали в безизходица. Повечето хора биха те счели за чудовище, за луд. А аз виждам жестокостите, които си преживял. Не мога да поправя миналото, но мога да го превърна в нещо, с което може да се живее.
Тези думи бяха грешка. Ман се отблъсна от стената и започна да крачи възбудено в малкото пространство между масата и вратата. Уязвимостта в изражението му бе изчезнала, отстъпила място на гневна и заплашителна гримаса. Думите му се застъпваха трескаво, ръцете му се свиваха и отпускаха спазматично.
— Вие сте шибан психолог. Изкривявате думите на хората. Идвате тук, на моя кораб, в моя дом, и започвате да разправяте някакви лъжи за мен. Нямате право да постъпвате така. Всички вие сте лъжци. Казвате, че искате да помагате, а никога не го вършите. Само влошавате нещата — внезапно той спря и направи една крачка към Тони. Надвеси се над него, отрязал пътя му към вратата. Продължи да говори, но вече бавно и отчетливо. — Мога да ви убия сега. Защото не ви вярвам. Никой не знае кой съм. Никой не ме познава.
Тони се опита да прикрие страха, който се надигна внезапно в гърдите му. Едва сега разбра, че въпреки размислите си на вълнолома, ужасно много искаше да живее.
— Аз те познавам, Вили. Знам, че подбудите ти са били чисти — каза той със свито гърло. Знаеше, че сега единственият му шанс е да не престава да говори. — Разбрал си какво трябва да бъде сторено и си започнал да го вършиш. Но това, което си свършил до тук, е достатъчно, за да обясниш подбудите си на хората. Позволи ми да говоря вместо теб. Да им обясня.
Ман поклати яростно глава.
— Те ще ми вземат кораба. Предпочитам да ме застрелят като куче, отколкото да ми вземат кораба.
Изведнъж той връхлетя върху Тони. В желанието си да избяга Тони бутна стола, падна на пода и изкрещя от болка, когато удари счупеното си рамо и счупените ребра. Сгърчи се на дървения под и зачака удара, който така и не дойде.
Защото Ман не прояви никакъв интерес към Тони. Оказа се, че целта му е била чекмеджето на масата. Издърпа го, бръкна в него и извади голям, недодялан на вид пистолет. Огледа го за миг учудено и постави дулото в устата си. Тони можеше само да гледа — ужасен и безпомощен. Пръстът на Ман натисна спусъка. Но вместо очакваната експлозия, се чу само едно метално изщракване.