Тъй или иначе, нямаше по-интересни занимания тази вечер.
Денят беше влажен и ветровит, но Карол се беше изпотила. Беше се справила безукорно с първата част от задачата, но съзнаваше, че има още много време до момента, в който щеше да може да приключи и да бъде в безопасност. Подробното упътване бе пристигнало по куриер малко след седем. Беше отворила тънкия плик толкова припряно, че едва не скъса съдържанието. Вътре имаше само един лист. На него пишеше, че трябва да се яви на предварително посочения адрес в десет сутринта — там щяла да получи по-нататъшни инструкции.
Първоначално инстинктът я подтикна да отиде точно на време на адреса, невзрачна редова къща в Стоук Нюингтън. Но може би това беше именно началото на теста. Може би не трябваше да върши това, което можеше да се очаква от самата нея. Взе набързо душ и облече дрехите, които според нея би носила Жанин Джерълд на такава среща. Къса, силно опъната черна пола от ликра, бяла блуза с дълги ръкави и широко поло яка под шито по поръчка черно яке от изкуствена кожа. В голямата чанта, преметната през рамо, носеше всичко, което й трябваше, за да промени външния си вид. Бейзболна шапка, пилотски очила със стъкла без диоптри, чифт тесни джинси и лек водонепроницаем анорак в неприятен оттенък на светлосиньото. В чантата имаше и непозволен газов спрей за самозащита, както и метален гребен с много остра дръжка. Последните два предмета й бяха спомен от времето, когато работеше в криминалната полиция на Сийфорд — беше ги конфискувала и така и не ги предаде. Не й беше много ясно как биха реагирали хората, които я наблюдаваха, ако решеше да ги ползва, но от нея се очакваше да проявява инициативност и да се държи като истински преносвач на дрога. После винаги можеше да оправдае решението си.
Тъй като реши да подрани, Карол напусна апартамента си малко след осем и тръгна по заобиколни пътища към крайната си цел. Беше убедена, че някой ще я следи, но нямаше намерение да улеснява задачата му. Един вариант да затрудни предполагаемия наблюдател беше да се възползва от най-натоварения час в метрото. На всичкото отгоре изскочи от вагона в последния момент, върна се три спирки назад, после излезе от метрото и взе автобус.
Когато зави по тихата странична уличка, подир нея не вървеше никой, но това не означаваше, че не е наблюдавана. Изкачи се по трите стъпала към входната врата на къщата, в която трябваше да влезе. Боята беше пострадала от лондонската мръсотия, но общо взето, къщата изглеждаше в добро състояние. Карол натисна звънеца и зачака. Изминаха няколко секунди, които й се сториха много дълги, после вратата се открехна на няколко сантиметра. През пролуката се видя бледо лице, оградено от набола брада и рошава черна коса.
— Търся Гари — каза тя, точно по инструкциите.
— Коя сте вие?
— Приятелката на Джейсън — и тази реплика съответстваше на инструкциите.
Вратата се отвори докрай и мъжът на прага я пропусна да влезе, като внимаваше да стои вътре така, че никой от улицата не би могъл да го види.
— Аз съм Гари — каза той и я въведе в първата стая. Беше бос, облечен в изтрити джинси и учудващо чиста бяла тениска. Мръсни тюлени пердета бяха спуснати пред прозорците, така че улицата не се виждаше ясно. Цветът на килима беше неопределен, нещо средно между сиво и кафяво, изтрит така, че почти се виждаше основата. Имаше и един изтърбушен диван, поставен срещу широкоекранен телевизор с DVD плейър.
— Сядай — Гари махна с ръка към дивана. Идеята й се стори непривлекателна. — Ей сега идвам.
Карол остана сама с телевизора и видеото. До тях имаше купчина дискове и това беше единственият опит за придаване на уют на помещението, което иначе приличаше на стая за разпит. Ако се съдеше по заглавията, Гари имаше слабост към екшъни с голяма доза насилие. Нямаше нито един филм, който Карол би гледала дори срещу заплащане, а би платила значителна сума, за да не гледа някои от тях.
Гари се върна след по-малко от минута. В едната си ръка носеше пакет бял прах, откован в прозрачно фолио, а в другата — ръчно свита цигара, от която се носеше лесна за разпознаване миризма.
— Ето стоката — каза той и й подхвърли пакета Карол го хвана, без да се замисля, и веднага след това си каза, че сега по него са останали отпечатъци от пръстите й. Не биваше да забравя да избърше пакета при първа възможност. Не беше наясно дали ще пренася истински наркотик, но се съмняваше. Последното, което й трябваше, беше някое престараващо се ченге, което работи извън операцията, да я привика да дава обяснение за пакет с половин килограм кокаин, целият изпъстрен с нейните отпечатъци.