Красич наблюдаваше сцената и усещаше как настръхва. Не помнеше откога не бе прекосявал граница дори само с една цигара, натъпкана с трева. Да шофираш през цяла Европа с четири килограма хероин му се струваше лудост. Шефът можеше и да е решил да мре, но Красич нямаше желание да го последва. Той измънка под нос молитва към Богородица и влезе след Тадеуш отново в лимузината.
Глава 2
Карол Джордан се взря ухилено в огледалото в дамската тоалетна и замахна във въздуха с юмрук в израз на безмълвен възторг. Интервюто не би могло да мине по-добре, дори ако самата тя беше писала сценария. Беше показала, че е компетентна, а и бяха й задавали тъкмо такива въпроси, че да може да прояви компетентността си в отговорите. Комисията се състоеше от двама мъже и една жена, които кимаха и се усмихваха в знак на съгласие много по-често, отколкото тя си бе представяла и в най-смелите си мечти.
За този следобед бе работила в продължение на две години. Беше напуснала работата си като началник на криминалния отдел в Сийфорд, на подчинение на централата в Западен Йоркшър, и се върна в лондонските части, откъдето имаше най-добри шансове да се премести в елитния корпус на Националната следствена служба. Беше преминала всички съществуващи курсове по аналитична криминалистика, и бе жертвала по-голямата част от свободното си време, за да чете и да прави необходимите проучвания. Отдели дори една седмица от годишния си отпуск, за да поработи като специализант в една частна софтуерна компания в Канада, която създаваше компютърни програми за търсене на статистически връзки между престъпленията. Това, че бе свела социалните си контакти до минимум, не й тежеше; обичаше работата си и се беше приучила да не иска нещо повече. Вярваше, че надали някъде из страната може да се намери друг полицейски инспектор, който да разбира по-добре от работата си. А сега беше готова да се изкачи още по-нагоре.
Знаеше, че препоръките й са безукорни. Предишният й шеф, началникът на сийфордската полиция Джон Брандън, открай време я убеждаваше да напусне рисковата част на полицейската работа и да премине в стратегическите сфери на аналитичното разследване. Първоначално Карол се съпротивляваше — защото, въпреки че първите й опити в тази област й бяха осигурили солидна професионална репутация, те бяха довели до пълен хаос в личния й живот, а бяха свели и самооценката й едва ли не до отрицателни стойности. Дори сега споменът за онова време изтри незабавно усмивката от лицето й. Тя се взря в сериозните си сини очи и се замисли още колко ли време трябваше да мине, докато мисълта за Тони Хил престане да извиква у нея познатото чувство на празнота.
Карол беше спомогнала за залавянето на двама серийни убийци, заедно с Тони — професионален психолог и профайлър с достатъчно проблеми в собствената си психика, благодарение на което съумяваше да проследи и най-странните ходове в мисълта на престъпника. Но неповторимата връзка между тях двамата, докато работеха в екип, разруши всички бариери, които бе изградила около себе си в професионалната сфера в продължение на дванадесет години, откакто работеше в полицията. Тя допусна огромната грешка да се влюби в човек, който не можеше да си позволи да я обикне.
Решението му да напусне активната работа като профайлър и да се оттегли в академичната сфера подейства на Карол като освобождение. Най-сетне беше свободна да развива талантите и да следва желанията си, да се съсредоточи върху работата, която умееше да върши най-добре, без да се смущава от присъствието на Тони.
Само че той сякаш продължаваше да бъде постоянно около нея, тя непрекъснато чуваше гласа му, мислите й се влияеха от начина, по който той гледаше на света.
Карол прокара раздразнено пръсти през непокорната си руса коса.
— Майната му — процеди тя на глас. — Това вече си е моят свят, Тони.
Порови в чантата си, докато намери червилото, поправи набързо линията на устните си и се усмихна отново на отражението си — този път доста по-предизвикателно. Членовете на комисията я бяха помолили да се върне след час, за да я уведомят за решението си. Карол реши да слезе до стола на първия етаж, за да обядва — преди интервюто беше прекалено нервна, за да яде.
Излезе от тоалетната с пружинираща стъпка. Пред нея, малко по-надолу по коридора, се разнесе камбанката на пристигналия асансьор. Вратите се плъзнаха встрани и от асансьора излезе висок мъж в униформа, който веднага тръгна надясно, без да погледне към нея. Карол забави крачка. Беше разпознала капитан Пол Бишоп. Зачуди се какво ли търси тук, в централата на НСС. За последен път бе чула за него, че е получил длъжност във вътрешно министерство.