— Мистър Креймър е зает.
— А вторият? Също ли е зает?
— Вторият адвокат го няма. Преди… По-рано от…
— Чуйте ме, мис. Нямам време.
Вратата на кабинета се отвори на прага и се появи мъж.
— Какво става тук?
— Този джентълмен…
— Не съм никакъв джентълмен — прекъсна я Ърни. — Но ми трябва адвокат.
— Добре — каза мъжът. — Влезте.
— Вие ли сте Креймър?
— Да, аз съм.
— Ще ми помогнете ли?
— Ще се опитам. — Той затвори вратата, приближи се до бюрото и седна. — Заповядайте. Как се казвате?
— Ърни Фос.
Адвокатът си записа нещо на едно жълто листче.
— Ърни… Значи, Ърнест, така ли?
— Да, така.
— Адресът ви, мистър Фос?
— Нямам адрес. Пътувам. Преди имах адрес. И приятели. Сузи, Джоусеф, Бабуина и…
— Какви са затрудненията ви, мистър Фос?
— Те не ме пускат.
— Кой не ви пуска?
— Правителството. Не ме пускат да се върна вкъщи и през цялото време ме следят.
— Защо мислите, че ви следят? Какво сте направили?
— Нищо не съм направил. Имам онова нещо, разбирате ли?
— Какво нещо?
— Да лекувам хора.
— Искате да кажете, че сте лекар?
— Не, не съм лекар. Просто лекувам. Ходя навсякъде и ги лекувам. Имам Аура.
— Какво имате?
— Аура.
— Не разбирам.
— Това е нещо в мен. От мен се излъчва. Не сте ли случайно настинали или нещо друго?
— Не, всичко ми наред.
— Ако имахте, щях да ви излекувам.
— Знаете ли какво, мистър Фос, моля ви да почакайте малко в приемната. След минута ще дойда при вас.
През вратата Ърни забеляза, че Креймър посяга към телефона. Без да се бави, той мина през приемната и изкочи в коридора. Там вече го чакаха Джек и Ел.
— Постъпи глупаво — каза Джо.
— Не ми повярва — помъчи се да се оправдае Ърни. — Искаше да позвъни. Може би в полицията.
— Може и да се е обадил. Решихме, че е възможно и за всеки случай трябва да се махнем оттук.
— Той действаше така, сякаш бе решил, че съм луд.
— Защо направи това?
— Имам си права — каза Ърни. — Граждански права. Вие какво, никога ли не сте чували за тях?
— Разбира се че сме чували. Имаш си всичките права. Но нали ти обясниха — ти си на служба. Ти си служащ. В съответствие с договора ти се съгласи на определени условия. Плащат ти. Всичко е законно.
— Но не ми харесва.
— Какво не ти харесва? Добрите пари? Леката работа? Само ходиш по улиците. На са толкова много хората по света, на които се плаща просто да се разхождат.
— Ако ми плащат толкова добре, защо през цялото време отсядаме в гадни хотели като този?
— За храната и стаята все едно не ти удържат — каза Джо. — Погрижили сме се да ти се плащат. А не отсядаме в хубави хотели, защото не сме облечени подходящо. Там бихме изглеждали смешни. Ще привличаме вниманието.
— Всички вие се обличате като мен. Защо? — попита Ърни. — Дори говорите като мен.
— Такава ни е работата.
— Да, знам. През цялото време тези гадни райони… Според мен това е нормално. Освен в гадните райони никога и никъде не съм бил преди. Но за вас знам. Привикнали сте да носите чисти бели ризи, вратовръзки и хубави костюми. Чисти, изгладени. И когато не сте с мен, дори говорите по друг начин, готов съм да се обзаложа.
— Джек — каза Джо. — Защо вие с Ел не вземете Ърни и не отидете нещо да похапнете, а? Ние с Чарли ще дойдем по-късно.
— И още — не се успокояваше Ърни, — вие никога не влизате и излизате заедно. Правите се, че не се познавате. И това ли е за да не привличате внимание?
— О, господи — не издържа Джо. — Какво те интересува това?
Тримата излязоха от стаята.
— Все по-трудно ни става да се оправяме с него — каза Чарли.
— Какво да се прави! — каза Джо. — Той е единствен и за съжаление е глупак.
— Никакви ли признаци за други?
Джо поклати глава.
— Последният път, когато телефонирах във Вашингтон, не съощиха нищо ново. Правят всичко, каквото могат, разбира се, но нищо не може да се предвиди. едиственият път е статистиката. Първо трябва да се намери такова място, където никой не боледува, а когато го намериш — ако го намериш, трябва да определиш кой е причината за това.
— Още един като Ърни…
— Да, още един. Знаш ли, мисля че друг такъв няма. Той е мутант.
— Но ако изведнъж се открие още един мутант?
— Твърде големи са, мисля, шансовете против това. И дори да съществува, къде е сигурноста, че ще го намерим? Това, че открихме Ърни, е просто сляп късмет.
— Всичко вършим погрешно.
— Разбира се, че е погрешно. Най-добре щеше да бъде да бъде нучно да определим защо той е такъв. Опитахме, помниш ли? По дяволите, цяла година се мотахме. Какви ли не тестове правихме, измъчихме се, а той на всичкото отгоре през целия път се цупеше. Вкъщи, Сузи, Джоузеф и Бабуина! — все това му в ума.