Всичкото това надничане, търсене на слабост. Това не беше най-добрият начин и тя започваше да го осъзнава. Не беше начинът на Йоханис.
Той не беше първият от рода Карлсен, когото тя познаваше. Клер и синът му, Бени, бяха връстници в университета. Много повече от връстници. Връзката им започна в началото на пролетната ваканция в една плоскодънна лодка под съучастнически надвисналите клони на върба по един от притоците на река Чъруел и продължи през цялото великолепно лято на хедонизъм, прекаран сред пясъчните дюни и пъпешовите градини на остров Закинтос в егоцентрична сласт. Една вечер отидоха да гледат как костенурките пълзят по плажа към гнездата си; бяха си взели бутилка алкохол, а вече бяха изпили предостатъчно. Срещнаха един мъж, по-възрастен, който беше сам. Бени предложи да споделят по едно питие, а после предложи да споделят и нея. И защо не? Бени би се зарадвал на подобен жест от нейна страна. Тя се съгласи, на топлия пясък на плажа на костенурките, но след това между тях с Бени вече не беше същото. До този момент те бяха споделяли всичките си сексуални преживявания и апетити, но този път тя не искаше да сподели. Беше грешка, автогол, нещо, което я накара да осъзнае, че може и да има тялото на жена, но ѝ липсва преценката как да го използва. Липсваше ѝ преценка и за Бени. Тя не искаше да говори за това. Той стана ревнив, обсебен, измъчван от спомена как тя извива тялото си от наслада под лунната светлина. Караха се по целия път обратно към тяхната последна и отделна година в университета.
Много по-късно, сякаш в друг живот, тя срещна Йоханис. Тя не искаше да се влюбва в него и беше направила всичко възможно да го предотврати, но все пак така стана. А когато тя срещна Бени след всичките тези години и Йоханис разчете измъчените изражения по лицата им, той беше разбрал. Не обвиняваше никого, не се разсърди, когато Бени реши да отиде да ръководи стокхолмския офис и рядко идваше на гости. Йоханис никога не попита.
Колко различен беше Йоханис от Франсис Ъркарт. Ъркарт винаги търсеше слабост, която да използва, факти от личния живот, които могат да накарат репутацията на някого да увехне до корените, когато бъдат извадени наяве. За него всеки човек с влияние беше заплаха, която трябваше да се пресече в зародиш.
Тя започна да разбира, че за Ъркарт нямаше планини, нямаше брегове, нямаше тучни поля, а само плосък и пуст пейзаж, в който само той хвърляше сянка.
Днес тя научи ценен урок. Намираше Франсис Ъркарт за изключително привлекателен. Но не го харесваше много.
Глава тридесет и шеста
В рая няма демокрация. Мисля, че Господ си знае работата.
Откриха, че не можеш да организираш големия поход за три дни, но за пет дни постигнаха чудеса. Идеята беше нова и се открояваше с една кампания, която беше под постоянната заплаха да бъде смачкана от партийните машини. Това привлече медийния интерес, излязоха няколко смели статии във вестниците и няколко нестандартни появи в телевизията. Бяха отпечатани петдесет хиляди брошури, техният непретенциозен и семпъл стил им придаваше атрактивна нотка на искреност. Една малка алтернативна рекламна агенция изработи лого за тениски с крещящ надпис „F. U. Too“45. Той въздъхна, като го видя, но не искаше да ограничава когото и да било — ако събитието останеше толкова малко, че да може той да контролира всичко, значи вече се беше провалил. Само маршрутът изцяло зависеше от него — стига да нямаше проблеми с властите. Линията на похода щеше да започне от „Албърт Скуеър“ до кметството в Манчестър и щеше да завърши на „Трафалгар Скуеър“ в Лондон, горе-долу триста и двадесет километра за четиринадесет дни, а спирките помежду щяха да ги мислят почти на място. Но походът щеше да стане факт.
В първата неделна сутрин имаше значително по-малко от две хиляди души и тяхната политическа и етническа принадлежност беше явна — по-голямата част бяха кипърци със семействата си, но имаше и природозащитници, вегетарианци, противници на лова (които дойдоха само за да представят петиция и си тръгнаха), една жена, която беше състудентка на Мейкпийс и която сега ръководеше комуната „Свободна любов и люцерна“ някъде в Къмбрия, както и трима кандидати от партията „Боби Чарлтън президент“46.
45
(От англ.) Игра на думи. Инициалите на Франсис Ъркарт (Francis Urquhart), F. U., фонетично звучат като fuck you — „майната ти“. — Б.пр.