— Еленаки моу39, какво, по дяволите, правиш тук?
— Протестирам срещу британската експлоатация.
Разпитът бе прекъснат, докато разпитващият ефрейтор, който стоеше на пост зад бодливата тел, осмисляше думите, които току-що беше чул. Беше объркан. Той и Елени, привлекателно момиче на деветнадесет, с очи като на кошута, бяха прекарали предишната вечер в кръчмата на Акротири и тя не му беше споменала нищо по този въпрос. Да не говорим, че бяха сгодени и щяха да се оженят веднага щом той приключи службата си. Той чакаше този момент с нетърпение, вече беше качил три кила.
— Без разговори на пост! — викна строевият офицер, който явно имаше очи и на задника. — Местното население може да е враждебно.
Три малки момчета, едно от които беше по-малкият брат на Елени, започнаха да ръмжат подигравателно от клоните на маслиновото дръвче близо до вишката, лицата им бяха покрити с широки усмивки и изцапани с анасон.
Елени не се впечатли толкова. Може би беше наследила това от майка си, която стоеше точно зад рамото ѝ и никога не се впечатляваше. Тя не говореше и думичка английски, никога не се усмихваше, но непрекъснато гледаше вторачено. Поне така му се струваше на Били, ефрейтора, но беше трудно да се каже със сигурност, понеже очите ѝ гледаха в различни посоки и го правеха доста нервен. Но независимо в каква посока гледаха, те не мигваха. Чувстваше се постоянно под нейното наблюдение, където и да застане. Били нервно прехвърли тежестта на своя автомат SA 80 в ръката си, докато любимата му се обърна към подофицера.
— Забили сте ни нож в гърба, сержант — обвини го Елени.
— Строеви офицер, ако нямате нищо против, мис.
— Тогава, забили сте ни нож в гърба, строеви офицер — тя натърти думите особено остро.
— Чековата ми книжка казва друго, мис.
— Продавате ни по турци!
Викът дойде от възрастен мъж, седнал върху един не по-малко възрастен трактор, чиято страст многократно надвишаваше владеенето му на английски език. Единственият останал преден зъб му придаваше свиреп вид. Много от четиридесетината протестиращи подвикнаха и размахаха ръце в съгласие.
Строевият офицер измарширува бавно покрай тясната си строева линия, десет крачки, после обратно, ботушите му тропаха в строг ритъм по асфалта, стягайки войниците.
— Ако станат агресивни, помнете, момчета — изръмжа той. — Забоди го. Завърти го. И после го извади.
— Това на Били не му го позволявам даже когато съм в добро настроение, сержант — извика към него Елени.
Войникът до Били се захили, а той самият се зачуди дали да не се хвърли върху бодливата тел. Строевият офицер се завъртя на високата си пета и се обърна към протестиращите. Майката на Елени гледаше право към него, без да изпуска Били от поглед. Не беше си сложила изкуственото чене, голите ѝ венци непрестанно се движеха сякаш още довършваше закуската си.
— Строеви офицер — настоя още веднъж той с гърлен глас. — Нека проявим нужното уважение с този ваш протест, мис. Иначе може да се окажа принуден да отвърна на удара.
— Как?
— Аз и момчетата ще спрем да идваме в кръчмата на чичо ти. Ще бъде много жалко.
Но той вече беше загубил инициативата. Кипърците започнаха да викат и жестикулират, отправили погледи към небето. Подофицерът също погледна, за да види на стотина метра над него страховитите жълти крила на делтапланер. Това беше много популярен спорт около скалите на Курион, на няколко километра по брега, но този планерист наистина си пробваше късмета. Не само че летеше в неоторизирана територия, ами и беше, като изключим коланите, напълно гол. Златистокафявото му тяло се открояваше ясно на фона на разперените крила.
— Ето на това му казвам истински мъж — прошепна Елени, но достатъчно силно, за да я чуе Били. — Дали му пречи да управлява?
— Това ще съсипе личния живот на Били — промърмори един от войниците.
— Ще съсипе и данните на радара — добави подофицерът. — Кой знае какво ще си помислят.
Когато планерът пикира по-близо до земята, младите момичета се захилиха, а старите жени поклатиха глави в спомени за миналото. Атмосферата бе преминала в добродушен фарс и всички гледаха небето, освен майката на Елени, която не сваляше око от обилно потящия се Били.
— Но нали си остава за тази вечер? — Били запита с надежда дъщерята.
— Не и ако първо хвана този — обяви на висок глас Елени, мислите ѝ все още летяха високо в безоблачното небе.