— Искам да видя кравите. Ако трябва, изтегли една от тях дотук.
— Няма.
— Ти не си собственик на целия свят, Нюъл — ще взема съдебно решение.
— Да видим дали ще можеш.
Здравният инспектор си замина. Джо го наблюдаваше. Долу, на края на алеята, малоумникът, облечен в лекьосан гащеризон от каталога за изписване на стоки по домовете „Сиърс и Роубък“, продължаваше да е облегнат на кутията и да вие. Той прекара така целия августовски ден, виейки с всичка сила, извърнал плоското си монголоидно лице към жълтото небе.
— Мучи като теле към луната — бе казал младият Гари Полсън.
Здравен инспектор бе Клем Ъпшоу от Сиройс Хилс. Може би той щеше да забрави за цялата работа, когато времето се захлади малко, но Брауни Макисик, който му бе помогнал да получи службата, която имаше (и който му пускаше безплатно доста бира), непрекъснато го ръчкаше да не се отказва. Бащата на Харли Макисик не беше от хората, които прилагаха желязна хватка — нито пък му се налагаше да я прилага, — но той искаше Джо Нюъл да разбере нещо важно за частната собственост. Искаше Джо Нюъл да разбере, че частната собственост е голямо нещо, да, американско нещо, но все пак частната собственост е свързана с града, а в Касъл Рок хората вярваха, че обществото има предимство пред индивида, дори ако индивидът е достатъчно богат, за да си пристроява още малко и още малко към къщата, всеки път, когато му скимне. И така Клем Ъпшоу слезе в Лакъри, където беше областният център по онова време, и получи съдебното решение.
Докато се занимаваше с това, един голям закрит камион профуча край виещия идиот и отиде до обора. Когато Клем Ъпшоу се върна с решението, беше останала само една крава, която се бе вторачила в него с черните си очи, които изглеждаха помътнели и далечни, посипани с парченца плява. Клем установи, че поне тази крава бе умряла от волски менингит, и си отиде. Когато си тръгна, дойде камионът, за да откара и последната крава.
През 1928 г. Джо започна още едно крило. Тогава вече мъжете, които се събираха при Брауни, решиха, че той напълно е полудял. Може да е умен, но е луд. Бени Елис твърдеше, че Джо бил извадил единственото око на дъщеря си и го държал в един буркан с „фабълдехид“ на масата в кухнята заедно с ампутираните пръсти, които стърчели от другата очна ябълка, когато се родило бебето. Бени много обичаше да чете книги с ужасии, списания, в които показваха как гигантски мравки разнасят голи жени и други подобни кошмари по кориците, и неговият разказ явно бе вдъхновен от този вид четива. В резултат от това скоро из целия Касъл Рок, а не само в Завоя, имаше хора, които твърдяха, че това е абсолютната истина. Някои твърдяха, че Джо държал дори по-ужасни неща в буркана.
Второто крило бе завършено през 1929 и две нощи по-късно бързодвижеща се таратайка с огромни фарове вместо очи мина с писък и трясък по алеята на Джо Нюъл и към новото крило полетя вонящият подут труп на голям скункс. Животното се пръсна над един от прозорците и хвърли ветрилообразни струи кръв, които изписаха нещо като китайски йероглиф.
През септември същата година помещението за кардиране на водещата фабрика на Нюъл в Гейтс Фолс бе пометено от пожар, който причини щети за петдесет хиляди долара. През октомври положението на стоковата борса стана катастрофално. През ноември Джо Нюъл се обеси на греда в една от недовършените стаи — вероятно е била планирана за спалня — в най-новото крило. Миризмата на смола от прясно дърво беше все още силна. Намери го Кливлънд Торбът, заместник-управител на Гейтс Милс и съдружник на Джо (или поне така се говореше) в доста сделки на Уолстрийт, които сега не струваха колкото пикнята на туберкулозен кокер шпаньол. Тялото бе свалено от областния следовател, който по случайност се оказа братът на Клем Ъпшоу — Нобъл.
Джо бе погребан до жена си и детето си в последния ден на ноември. Беше студен ярък ден и единственият човек от Касъл Рок, който дойде на погребението, бе Алън Кой, който караше погребалната кола. Алвин съобщи, че на погребението присъствала млада добре оформена жена в кожено палто и черна шапчица. Докато седеше в магазина на Брауни и ядеше туршия направо от бъчвата, Алвин се усмихваше саркастично и разказваше на старите си приятели, че тя била страшно джазова мадама. Тя не приличала по нищо на роднините на Кора Ленърд Нюъл и не затворила очи по време на молитвата.
Гари Полсън влиза в магазина с изящни забавени движения, затваряйки внимателно вратата след себе си.