Разнесе се проблясък и той усети в рамото си пареща болка. „Добре, оттук нататък поемам аз“, помисли си Джейкъб, докато се мяташе настрани, за да избегне мълнията на зашеметителя.
Чакаше в коридора. До преди малко беше вълнуващо, но сега бе истински ад. Докато очите му се проясняваха, той се облегна на грубата стена.
Беше сам в сервизния коридор. Рамото го болеше и в същото време изпитваше някакво дълбоко чувство на задоволство, разпръскващо се като избледняващ сън. Джейкъб предпазливо се огледа наоколо и въздъхна.
— Значи пое нещата в свои ръце и си мислиш, че можеш да се справиш без мен, така ли? — изсумтя той.
Нямаше представа как се е освободила тази негова друга половина, нито защо се е опитала да се справи без помощта на главната му самоличност. Ала за да се откаже, трябваше да се е натъкнала на проблем.
Отговори му дълбоко негодувание. Г-н Хайд10 беше чувствителен по отношение на ограничените си възможности, но най-после капитулираше.
Това ли бе всичко? Спомни си случилото се през последните десет минути и се засмя. Неговото аморално Аз беше стигнало до непреодолима преграда.
Пиер Ларок се намираше в стаята в дъното на коридора. Насред хаоса, последвал отмъкването на камерата-зашеметител, единствено Джейкъб успя да остане по следите му и егоистично запази правото да го хване за себе си.
Бе си играл с французина като с пъстърва и по време на цялата гонитба го беше оставил да си мисли, че е спечелил. Веднъж даже заблуди неколцина от екипажа, които стигнаха прекалено близо до Ларок.
Сега журналистът обличаше скафандър в сервизната кабина на двайсет метра от външния шлюз. Беше там от пет минути и щяха да му трябват още най-малко десет. Това бе непреодолимата преграда. Г-н Хайд не можеше да чака. Той беше само комбинация от страсти, а не човек, докато Джейкъб разполагаше с цялото търпение на света. Точно така го бе планирал.
Той презрително изсумтя, но не и без угризения. Съвсем доскоро това друго Аз беше постоянна част от истинската му самоличност. Разбираше болката, която причиняваше чакането на изкуствената част от него, настояваща за незабавно удовлетворение.
Минутите течаха. Той безмълвно наблюдаваше вратата. Трябваше да положи сериозни усилия, за да не натисне бравата.
И ето, че тя започна да се завърта. Джейкъб отстъпи назад и отпусна ръце отстрани на тялото си.
На прага се появи стъкленият балон на космически скафандър. Ларок огледа коридора и от устата му се разнесе съскане, когато видя Джейкъб. Вратата широко се разтвори И французинът се хвърли напред.
Джейкъб вдигна ръка и го спря.
— Стига, Ларок! Трябва да поговорим. И без това не можеш да избягаш.
— Не искам да те нараня, Демуа. Бягай! — Нервният глас на Ларок се носеше от монтирания на гърдите му високоговорител. Той заплашително размаха пластмасовата пръчка, която държеше в ръка.
Джейкъб поклати глава.
— Съжалявам. Преди да дойда тук блокирах херметичния шлюз в дъното на коридора. В този скафандър ще ти е доста трудно да стигнеш до следващия изход.
Ларок сбърчи лице.
— Защо?! Нищо не съм направил! Особено на теб!
— Ще видим. Междувременно хайде да си поговорим. Нямаме много време.
— Ще говоря! — извика журналистът. — Ще говоря с това! — Той замахна с пръчката.
Джейкъб зае отбранителна поза и се опита да вдигне ръце, за да хване китката на Ларок. Ала беше забравил за вцепененото си ляво рамо. Лявата му ръка едва се раздвижи и отново безпомощно се отпусна. Дясната се стрелна нагоре, за да блокира удара, но вместо това беше улучена от пластмасовия прът. Демуа отчаяно се метна напред и наведе глава. Пръчката изсвистя само на сантиметри над него.
По-слабата гравитация поне му помогна да се претърколи както трябва. Но сега беше вцепенена и дясната му ръка. Въпреки скафандъра, Ларок се движеше по-леко, отколкото очакваше Джейкъб. Какво бе казал Кеплър? Че Ларок е бил астронавт? Нямаше време. Французинът отново замахваше. Той държеше пръта като меч за кендо и ако ръцете му бяха наред, Джейкъб лесно можеше да парира удара. Той се наведе и заби глава в корема на Ларок. Двамата се блъснаха в стената на коридора.
— Ох! — изпъшка журналистът и изпусна пръчката. Джейкъб я изрита надалеч и отскочи назад.
— Престани, Ларок! — задъхано извика той. — Само искам да си поговорим… Никой няма достатъчно доказателства, за да те осъди, така че защо бягаш? И без това няма къде да се скриеш.