Мартин го остави да я отведе при асансьора. Джейкъб се обърна и погледна назад. Десилва продължаваше да дава заповеди на хората си. Д-р Кеплър бе слязъл долу. Кула мрачно стоеше до Фейгин. Двамата се извисяваха над всички други наоколо под огромния жълт слънчев диск.
Докато вратата се затваряше, Джейкъб се зачуди дали това е най-добрият начин да започнеш едно пътуване.
ЧАСТ V
Животът е продължение на физическия свят. Биологичните системи притежават уникални свойства, но въпреки това се подчиняват на ограничения, наложени от физическите и химическите особености на околната среда и на самите организми… еволюционните решения на биологичните проблеми са… повлияни от физико-химическата среда.
14.
НАЙ-ДЪЛБОКИЯТ ОКЕАН
Казваше се проект „Икар“, четвъртата космическа програма с това име и първата, на която подхождаше. Много преди родителите на Джейкъб да се родят — преди Поврата и Договора, преди Лигата на енергийния сателит, дори преди пълния разцвет на Бюрокрацията — старата баба НАСА реши, че ще е интересно да изстреля сонди в слънцето, за да види какво ще се случи.
Откриха, че сондите реагират по странен начин. Изгаряха.
По време на американското „Циганско лято“ нищо не се смяташе за невъзможно. Американците строяха в космоса градове — създаването на по-здрава сонда не можеше да е сериозно предизвикателство!
Бяха построени корпуси от материали, които можеха да издържат нечувано налягане и чиито повърхност отразяваха почти всичко. Магнитни полета отклоняваха рядката, но невероятно гореща плазма в короната и хромосферата. Мощни комуникационни лазери пронизваха слънчевата атмосфера с двупосочни потоци заповеди и данни.
И все пак роботизираните кораби изгаряха. Колкото и добри да бяха огледалата и изолациите, колкото и равномерно да разпределяха топлината суперпроводниците, законите на термодинамиката оставаха непоклатими. Топлината рано или късно се разпространяваше от участък с по-висока към такъв с по-ниска температура.
Астрофизиците спокойно можеха да се примирят и да продължат да изгарят сондите си в замяна на мимолетни проблясъци на информация, ако Тина Мърчант не им бе предложила друг начин.
— Защо не ги охлаждате? — попита тя. — Имате колкото искате енергия. Можете да пренасочвате топлината от една част на сондата към друга.
Колегите й отговориха, че при суперпроводниците изравняването на топлината не е проблем.
— Кой ви приказва за изравняване? — попита хубавицата от Кеймбридж. — Просто изсмучете цялата излишна топлина от тази част на кораба, в която са уредите, и я пренасочете в друга част.
— Тогава тази част ще изгори! — възрази една от колежките й.
— Да, но можем да се освобождаваме от топлината „верижно“ — отвърна друг, малко по-интелигентен инженер.
— Не, не, вие не разбирате. — Тройната Нобелова лауреатка отиде при черната дъска и начерта кръг, после вписа в него втори. — Ето! — Тя посочи вътрешната окръжност. — Изхвърляте топлината тук, докато за кратко стане по-горещо от плазмата извън кораба. После, преди да е причинила някакви щети, просто я изпомпвате в хромосферата.
— И как очаквате да направим това? — попита един прочут физик.
Тина Мърчант се усмихна, сякаш виждаше как й поднасят наградата за астронавтика.
— Имате бордови комуникационен лазер с температура милиони градуси! Използвайте го!
Така започна епохата на слънчевата батисфера. Балансирайки върху охлаждащите си лазери, леките сонди дни и седмици наред следяха едва забележимите промени в слънцето, които определяха времето на Земята.
Тази епоха свърши с Контакта. Но скоро се роди нов тип слънчев кораб.
Джейкъб се замисли за Тина Мърчант. Чудеше се дали великата жена е щяла да се гордее или само да се смути, ако можеше да стои на палубата на слънчев кораб и спокойно да пътува по време на най-страшните бури на тази гневна звезда. Навярно щеше да каже „Разбира се!“ Но откъде можеше да знае, че за тази цел към нейната наука е трябвало да се прибави и извънземната?
За Джейкъб подобна комбинация не вдъхваше увереност.
Той знаеше, естествено, че с този кораб са направени над двайсет успешни потапяния. Нямаше основание да смята, че това пътуване ще е опасно.
Освен че само преди три дни другият кораб, абсолютно същият като този, тайнствено беше изчезнал.