— Абсолютно нищо ли? — Джейкъб си помисли за красивите пръстени и техните ярки пъстроцветни господари.
— Нищо — потвърди Мартин. — Всички бяха изчезнали. Бубакуб ни увери, че не им се е случило нищо лошо.
Джейкъб се почувства вцепенен.
— Е, тогава поне имаме защита. Можем да преговаряме със соларианите от позиция на силата.
Десилва тъжно поклати глава.
— Бубакуб казва, че не може да има никакви преговори. Те са зли, Джейкъб. Ще ни убият, ако могат.
— Но…
— И вече не можем да разчитаме на Бубакуб. Той казал на соларианите, че ако навредят на Земята, ще им бъде отмъстено. Но не може да помогне с нищо повече. Реликвата се връща обратно на Пила.
Тя сведе очи към палубата. Гласът й стана дрезгав.
— С проекта е свършено.
ЧАСТ VI
Признак за (психическо) здраве е гъвкавостта (не в сравнение с някаква „норма“), свободата да се учиш от собствен опит… да се влияеш от разумни аргументи… да се обръщаш към чувствата… и особено свободата да спреш, когато ти е достатъчно. Същността на болестта е поведение, характеризиращо се с неизменност и ненаситност.
17.
СЯНКА
Работната маса беше гола, всички инструменти, обикновено разхвърляни отгоре й, сега висяха неизползвани на съответните кукички на стената. И бяха чисти. Ожулената и изподраскана маса лъщеше под нов пласт восък.
Купчината частично разглобени уреди, която Джейкъб бе отместил настрани, обвинително чакаше на пода, също като главния механик, който подозрително го бе наблюдавал, откакто окупира масата. Въпреки, или може би тъкмо заради провала на борда на слънчевия кораб, никой не възрази, когато Джейкъб реши да продължи своите проучвания. Работната маса беше голяма и удобна и в момента не я използваше никой друг. Освен това тук нямаше голяма вероятност да го открие Мили Мартин.
В една от нишите на огромната Пещера Джейкъб виждаше гигантския сребрист кораб, само отчасти скрит зад скалната стена. Високо нагоре стената се заобляше и изчезваше сред облаци от кондензирана влага.
Седнал на високо столче, Джейкъб надраска нещо на два листа хартия и ги постави на масата. На розовите листове бяха написани два въпроса, представляващи алтернативни морфологични реалности.
Този отляво гласеше: „Б Е ПРАВ ЗА СЛЪНЧЕВИТЕ ПРИЗРАЦИ“, ДА (I)/НЕ (II).
Другият беше още по-странен: „АЗ СЪМ ПРЕВЪРТЯЛ“, ДА (III)/НЕ (IV).
По тези въпроси Джейкъб не можеше да се довери на преценката на когото и да било друг. Ето защо след завръщането си на Меркурий избягваше Мартин и останалите. Естествено, учтивостта изискваше да се обади на оздравяващия д-р Кеплър, но иначе се превърна в истински отшелник.
Въпросът отляво се отнасяше за неговата работа, въпреки че не изключваше връзка с въпроса отдясно.
Въпросът отдясно беше труден. За да стигне до правилния отговор, трябваше да се дистанцира от всякакви чувства.
Той постави лист с римската цифра I точно под въпроса отляво, предвиждащ вероятността версията на Бубакуб да е вярна.
„ОТГОВОР I: ВЕРСИЯТА НА БУБАКУБ Е ВЯРНА.“ Списъкът бе спретнат. Първо беше логичното обяснение на пила за поведението на слънчевите призраци. Още отначало се знаеше, че съществата използват някаква псисила. Заплашителните привидения с човешка форма означаваха, че соларианите познават човека и са враждебно настроени към него. Бяха убили „само“ едно шимпанзе и единствено Бубакуб можеше да установява контакт с тях. Всичко това потвърждаваше версията на Ларок — вероятно внушена му от самите слънчеви същества.
Най-големият успех, постигнат след като Джейкъб бе изпаднал в безсъзнание на борда на слънчевия кораб, беше победата на Бубакуб с летанската реликва. Това доказваше, че пилът е влязъл във връзка с призраците.
Да прогониш призрак със светлинен проблясък звучеше правдоподобно (макар че Джейкъб нямаше представа как едно същество, носещо се в сияйната хромосфера, може да забележи нещо от сумрачната вътрешност на слънчевия кораб), но разпръскването на цялото стадо магнитоядни и пастирите загатваше, че пилът трябва да е използвал някаква могъща сила (пси?).
В хода на морфологичния анализ Джейкъб трябваше да разгледа всеки един от тези елементи. Ала трябваше да признае, че отговор номер I изглежда верен.
Затова пък щеше да си блъска главата с номер II, защото твърдеше тъкмо обратното на номер I.
„ОТГОВОР II: ВЕРСИЯТА НА Б НЕ Е ВЯРНА. ТОЙ ГРЕШИ (IIА), ТОЙ ЛЪЖЕ (IIБ).“
IIА не даваше на Джейкъб никакви идеи, Бубакуб изглеждаше прекалено уверен. Разбира се, можеше да са го заблудили самите призраци… Джейкъб си го отбеляза в полето на IIА. Всъщност тази вероятност беше извънредно важна, но той не се сещаше за начин, по който да я докаже или опровергае, без да е нужно ново потапяне. А политическата ситуация правеше новите потапяния невъзможни.