— Оглеждаш стаята, нали? — улови погледа ми Шпервер. — Честно казано, не е разкошът, който цари в господарските покои на замъка. Имай предвид, Фриц, че тук сме във Вълчата бърлога, а тя е стара, стара… Прастара е като планината отвън. И ако трябва да съм още по-точен, тази стая е строена в далечните славни времена на Карл Велики13. А както ти е известно, тогава хората по тези места все още не са знаели достатъчно добре как да издигат високи сводове, а после да градят стени — широки, изграждащи пространство, кръгли или под някакъв ъгъл. Тогава те просто са дълбаели в скалата и толкоз… Живеели са в камъка, в утробата на планината, така да се каже!
— Така да се каже, приятелю Гедеон, натика ме ти в истинска вълча бърлога!
— Нека външният вид не те подлъгва, Фриц! Двамата с теб се намираме в стаята за знатни гости. Тук настаняват приятелите на графа, когато се наложи, и … разбираш ли — това е старата кула на Хуго!
— Кой е този Хуго?
— Как, нима не си чувал за Хуго Вълка!
— Хуго Вълка ли?
— Да, разбира се! Той е най-далечният от прадедите и навярно основоположник на рода Нидек! Страшилище и половина, какво да ти разправям? Преди много години е дошъл и се настанил по тези места с двадесетина от своите конници и войни. Успели да се изкатерят дотук, на най-високата скала в планината. Ще видиш всичко утре. Построили най-напред тази кула, после, кълна се, така е било и да не се казвам Гедеон Шпервер ако не са го сторили — събрали се край накладения огън и изрекли свещените слова: „Ние сме господарите тук! Горко на всички онези, които пожелаят да минат по тези пътища, без да си платят данък — ще се нахвърлим върху им като вълци и живи ще ги разкъсаме! Няма да оставим и косъмче по тях, а ако кожата им става все още за нещо - толкоз по-добре… И нея ще употребим! Оттук можем да оглеждаме надалече и във всички посоки, никой не ще успее да ни изненада — нито от дефилетата на Рейн, нито откъм равнината, нито откъм Щайнбах или от Шварцвалд! Търговци, друмни разбойници, ловци — пазете се! Тежко на оногова, минаващ по нашите друмища!“ И реченото било сторено, Фриц! Станало така, както те се зарекли. Хуго Вълка бил техният главатар. Кнапвурст ми разказа всичко това на блага приказка една вечер, докато бдяхме в стаята на графа.
— Кнапвурст?
— Да, гърбушкото. Оня мазнюха, дето ни отвори портала! Странна птица е той, Фриц! Скоро ще можеш сам да се убедиш в това! Все виси заврян в библиотеката.
— Значи в Нидек си имате учен!
— Опазил ни Господ! Вместо да си седи в стаята, по цял ден бърше лавиците и отупва свитъците със старите родови хроники. По-скоро ще си помислиш, че е стар канцеларски плъх — само снове нагоре-надолу сред рафтовете и книгите. Ала за сметка на това Кнапвурст познава родовата ни история по-добре от когото и да било! Ще намери случай да ти я разкаже надълго и нашироко. Като си помисля само, че нарича това хроники… Ха, ха, ха!
И Шпервер, сгрян и развеселен от виното, няколко минути гръмко се смя, без сам да разбира много добре защо.
— Значи така, Гедеон — продължих аз, като дълбокомислено поклатих глава. — Тази кула затова се нарича Вълчата кула, защото носи името на Хуго Вълка?
— Нали ти казах? Това… какво, учудва ли те?
— Не, просто попитах!
— Напротив! Сякаш те озари някаква догадка? Виждам го изписано на лицето ти! За нещо си се замислил… За какво мислиш, Фриц?
— Господи, стари ми приятелю! Не името на тази кула ме учудва толкова. Онова, за което съм се умислил, си точно ти, Фриц! Не мога да проумея как прославен бракониер като теб, откърмен сред върхарите на елите и заснежените била на Валдхорн, ти, дето си кръстосвал из клисурите и долините на Рейн, дето през цялата си буйна младост не си правил нищо друго, освен да играеш на криеница с пазачите на граф Нидек, да скитосваш по пътечките на Шварцвалд, да се вреш из храсталаците и дъбравите, да дишаш на воля свежия горски въздух зиме и лете; ти, който знаеш какво означава това волен живот — ето, точно теб и сега намирам аз тук след шестнайсет години, заврян в тази бърлога от червен гранит! Това е, което ме учудва, Шпервер, точно това не успявам да проумея! Така че ще те помоля, стари приятелю, запали си лулата и спокойно ми разкажи как се стигна дотук!
Старият бракониер издърпа от кожуха черната лула, натъпка я бавно, запали я, после се облегна назад и с втренчени в стената очи, заразправя със замислено изражение:
— Фриц, много добре ти е известно, че дори и старите соколи, старите орли, старите ястреби, след като дълги години са летели волни и необезпокоявани над равнини и гори, над езера и планини, в крайна сметка и те се завират в дупките на някоя вековна скала. Да, прав си — аз обичах простора, волния живот… и все още ги обичам! Но вместо ден след ден да се катеря на някой висок клон и с него нощем да бъда люлян и брулен от вятъра, сега, на моите години, отдавна вече предпочитам вечер да се прибирам тук, в моята пещера, да си пийвам по чашка сгряващо вино, да отхапвам мудно, без да бързам за никъде, от сочното парче месо, цвърчало доскоро на огъня, да го дъвча бавно, изсмуквайки всичките му живителни сокове. После да натъпча лулата, да я запаля и да си сгрея старите кокали край пращящия в камината буен огън… Разбираш ли всичкото това, Фриц? После, граф Нидек вече не мрази стария Шпервер — прославения соколар и бракониер, истинския горски човек. Една вечер при пълнолуние той ме срещна странно преобразен и ми каза: „Приятелю, дето ловуваш съвсем сам, ела и ловувай с мен и за мен! Имаш невероятен нюх, имаш набито и зорко око! Е, добре! Ловувай тогава, щом такава е твоята природа, щом като това е в кръвта ти и щом така ти повелява сърцето… Ала ловувай с моето благоволение и благословия, защото аз съм Орелът на Планината! Аз съм граф Нидек!“
13
Карл Велики (ок.742 — 814) — син на първия френски крал от династията на Каролингите; крал на франките и император на Западната империя, включваща Италия, Франция и по-голямата част от Германия и Испания. Отблъсква нахлуването в Западна Европа на маврите, саксонците и норвежците. Той е първият, който още в онези смутни години е изразил идеята за обединена Европа. На негово име днес е учредена награда. (бел. прев.)