Пътниците влязоха в странноприемницата.
Конярят все още държеше поводите на животните. Пожела ни лек път, после пусна юздите.
Препуснахме в галоп.
Шпервер яздеше чистокръвен мекленбургски кон, аз забивах шпори в изпълнен с плам жребец от Ардените. Излишно е да ви казвам, че и двамата летяхме в снега. След десет минути последните къщи на Фрайбург останаха зад нас.
Времето бе започнало да се прояснява и тъмният хоризонт отпред просветляваше. Накъдето и да обърнехме взор, никъде не се виждаха дирите на утъпкан друм, пъртина или каквато и да е пътечка. Всичко беше затрупано под снега. Единствените ни спътници бяха гарваните на Шварцвалд, разперили зловещо черни крила над снежните преспи. Обезпокоени от нашия устремен бяг, те прелитаха от едно място на друго и сякаш грачеха насреща ни грозна, зловеща прокоба.
Едър, широкоплещест здравеняк, с шапка, чиито наушници се развяваха над дебелата шуба от рис, Гедеон препускаше пред мен и жизнерадостно си тананикаше мелодийки от „Freyschutz“3. „Странно веселие сред цялата тая унила пустош!“ — успях да си помисля.
Понякога моят спътник се обръщаше и тогава съзирах отблясъците на олюляващата се в края на носа му кристалночиста водна капчица.
— Е, Фриц? — питаше ме той. — Какво ще кажеш, а? Чудесно зимно утро, нали?
— Да, но е малко суровичко и хапливо! Добре че вече не вали чак толкова…
— Не се оплаквай, градско чедо! Как не можах да те приуча да свикнеш със студа! — сгълча ме той. — Аз пък обожавам суровата зима! Тя освежава кръвта! Ако старият иконом Тоби събере достатъчно кураж да си покаже носа навън в подобно време, а не да се върти покрай камината, никога повече няма да почувства ревматизъм и болежки в ставите!
Усмихнах се под мустак — славният Гедеон си оставаше все същият, нищо не бе в състояние да го промени.
След около час бесен галоп Шпервер намали, изчака ме и пое в тръс редом с мен.
— Фриц — поде той. Гласът му бе станал сериозен. — Каквото и да се случи, ти трябва да знаеш причините за нашето отиване в замъка!
— Тъкмо за това си мислех сега!
— Още повече, че много лекари се изредиха при графа!
— Ах, така ли?
— Да. Първият пристигна от Берлин. Носеше огромна перука и пожела да види само езика на болния. Чудеше се дали не е обложен. Вторият дойде от Швейцария, но се задоволи да огледа само урината. Идваха и лекари от Париж. Наместваха някакви стъкълца на очите си, взираха се във физиономията на болника… Ала всичките се оплетоха като патета в кълчища, пустите му фелдшери! Наричам ги така, защото имената им не зная — нищичко не откриха! Как може да са толкоз невежи!
— Дяволите да те вземат, приятелю! Това ли е отношението ти към лекарската гилдия?
— Не, не изричам тези сквернословия по твой адрес! Напротив, ако някой ден си счупя краката, предпочитам да се доверя на теб, отколкото на когото и да било друг лекар! Знахари, шарлатани! Но за онова, приятелю, онова, което е вътре в душата човешка — вие все още не сте открили очила или каквато и да е там лупа, с която да надникнете зад нейните двери!
— Ех и ти, приятелю! Какво ли разбираш от тия работи!
При тези мои думи Гедеон ме изгледа накриво.
„Дали и моят храненик не е станал шарлатанин като другите?“ — може би си помисли. Доста време бе минало, откакто не се бяхме виждали.
Но веднага здравенякът се поясни:
— Честна дума, Фриц, ако притежаваше подобни очила, сега щяха да са ти съвсем навременни и необходими, защото болестта на графа е тъкмо такава — душевна. Ужасна болест, повярвай ми! Нещо подобно на бяс, но бяс е твърде меко казано! Не знам дали ме разбираш — бясът се проявява след девет часа, след девет дена или след девет седмици!
— Така се говори, наистина, но при положение, че не съм наблюдавал лично болестта на графа, не мога да го твърдя!
— Но поне знаеш за съществуването на блатната треска4, която идва циклично на три, шест или девет години. Човешкото тяло, приятелю, е същинска часовникова система! Когато този часовник е навит по определен начин, треската, коликите или зъбоболът идват точно на минутата!
— Така е, приятелю Гедеон, но не разбирам защо точно на мен го обясняваш… Тези хронични болести с циклични прояви са ме довеждали до отчаяние…
— Толкова по-зле тогава, защото болестта на графа е циклична! Пристъпите се повтарят се всяка година в един и същи ден, в един и същи час. От устата му потича пяна, очите му се забелват като топчета слонова кост, нещастникът се разтреперва от главата до петите, сякаш е обладан от дива ярост, зъбите му скърцат, започват да тракат непоносимо…
3
„Freyschutz (mhd) / Freischütz (nhd)“ (нем.) — „Вълшебният стрелец“ — опера от Карл Мария фон Вебер от 1821 година, написана по едноименния разказ на Йохан Аугуст Апел от сборника „Истории с духове“ от 1811 година — истории за духове и стрелци, които никога не пропускали своята цел. (бел. прев.)