Мили Боже, ти, който си на небето, кажи ми как правдиво и безпристрастно да се произнеса за този човечец, изпълнил своето богоугодно дело, къде, при това положение, да го поставя в йерархията на простосмъртните?“
Снегът по краката ми се топеше, горещият дъх на печката ме проникваше, чувствах как се прераждам в тази съвсем нова атмосфера, изпълнена с мириса на тютюн и уханна смола.
Кнапвурст изчука лулата о ръба на масата, остави я върху плота. Ръката му отново се отпусна върху ин-фолиото21.
— Това тук, доктор Фриц — оповести той с дълбок, сериозен глас, който като че беше почерпил от всички натрупани знания, — това тук пред вас са книгите на нашите Пророци.
— В какъв смисъл, Кнапвурст? — не можах да го разбера.
— В смисъл такъв — отвърна ми той, — че този пергамент е всичко за мен. Пожълтелите му, почти мухлясали листа са кажи-речи всичко, което ни е останало от нявгашните времена. Искам да кажа — от времето на Карл Велики досега. Истината за този грешен свят, докторе, преди да ни се разкрие изцяло, се проявява на части, често трудни за разгадаване. И тъкмо в старите книги ние трябва да я разчопляме, защото действителността е неясна, а понякога и насочена почти изцяло към злото! Дори и най-заможните знатни фамилии си отиват от този свят, но древните пергаменти остават! Какво би оцеляло от забравената днес слава на членовете на благородния род Хоенщауфен, от фамилии като Лайнинген, Нидек и на толкова други прочути имена, ако не бяха тези пергаменти? Какво би станало с техните благороднически титли, звания, хералдически гербове, как щяхме да разберем за техните подвизи, за походите им до Светите места, какво би се случило с техните бракове и изневери, какво биха били славните им, ала отдавна забравени победи… какво би останало от всичкото това, питам се, ако не съществуваха тези анали, тези древни писмени паметници? Нищо! Нищо и пак нищо! Тези барони, принцове, дукове — те просто нямаше да съществуват за бъдните поколения, както и техните замъци, крепости, дворци и палати… Единственото, което е просъществувало, а и те благодарение на него, това е Историята, песента на барда и минезингера, записана ето тук, върху този пожълтял пергамент!
Настана тишина. Сетне Кнапвурст все така умислен продължи:
— Но сърцето ми се къса, щом се досетя, че в онези времена, когато рицарите са влизали в бой само заради сечище, когато са бранели своя замък или гора, когато са викали на дуел само заради някакво си там звание или изречена обида, а често дори и за нещичко много по-незначително, срам ме е да си помисля, че тъкмо тогава никой не е гледал с добро око на клетия и сгърбен писарушка, единственият образован и начетен сред хората, който вместо с пика и меч, се е бранел достойно със слово и с перо! Колко ли от същите тези рицари на честта са хулили невзрачния будител, с какви ли не сквернословия не са го обсипвали! „Кой, онзи ли, гърбавият, писарушката, дето за нищо не става, освен да дращи с перото и да хаби мастилото, вместо да върти меча като нас — храбрите и доблестни рицари? Той ли ще ни защити от враговете, ламтящи за нашите земи и богатства? Хич и не си го помисляйте!“ Да, драги ми докторе, казвали са го, сигурен съм! Дори било е и по-зле! И въпреки това писарят всичко е записвал, нищо че през зимата е зъзнел от студ, а през лятото се е потял в знойната жега, изтлявал е в старостта си нерадостна! И какъв е резултатът? Ето го пред вас! От прахта на смъртните, изпод пепелта на отдавна разрушените замъци и ръждата на прогнилите гербове писарят-несретник всичко е обезсмъртил, пренесъл го е през времето, оставил го е за поколенията тъкмо благодарение на своите писания! Затова аз обичам тези древни пергаменти, благоговея пред тяхното достолепие… Когато ги докосвам, имам чувството, че миропомазвам пръстите си с тяхната божествена прах! Защото те са като бръшляна, който покрива и предпазва руините от разруха — тези анали не позволяват на времето да изчезне безследно, а с него те увековечават и всички онези, които, за добро или зло, са живеели! Това е то, доктор Фриц… Започнал съм живота си така, както и вероятно ще го завърша — сред книгите!
21
Ин-фолио (печ.) — формат на печатно произведение, при което печатарският лист е сгънат на две така, че от всеки лист на книгата се получават четири страници. (бел. прев.)