Бях изумен. Всичките ми предположения относно миналото на графа се разбиваха на пух и прах.
— И въпреки това, господин Кнапвурст, злощастието е застигнало граф Нидек…
— Например?
— Загубил е съпругата си!
— Да, прав сте… Тя беше… Тя беше истински ангел! Ожениха се по любов. Графиня Одет бе потомък на Заан — стар и знатен род благородници от Елзас22, разорени по време на Революцията. За моя господар графиня Одет бе истинско щастие! За зла участ, вследствие на хронична болест, продължила цели пет години, тя дотолкова отслабна, че умря от изтощение. Какво ли не правиха, за да я спасят! Заедно с графа двамата предприеха дълго пътуване из Италия, откъдето обаче тя се върна още по-зле, отколкото преди да заминат! Няколко седмици след това почина. Графът за малко не се спомина след нея. Затвори се и в продължение на цели две години не пожела с никого да се среща. Конете, прекрасните хрътки, лова — всичко изостави на волята на съдбата. После, с течение на времето, духът му като че ли се успокои, болката му поутихна. Ала все още има нещо тук, отвътре — и гърбушкото опря развълнувано показалец в гърдите си, — нещо, което продължава да стене и да кърви… и вие разбирате много добре какво е то, докторе! Старите рани трудно зарастват, те болят и са особено чувствителни към промените на времето. Тогава болките са най-силни. Например напролет, когато тревата наново започне да никне върху гробовете, или през есента, когато листата на дърветата покриват земята с мек, нежен килим. Между другото… графът не пожела отново да се ожени, любовта му се прехвърли към младата графиня Одил, с която вече се познавате.
— Значи бракът му е бил щастлив?
— Щастлив е твърде слабо казано. Бракът на граф Нидек бе пример и благодат за всички ни!
Разказът на Кнапвурст ме накара да преглътна поредния си въпрос. Графът не беше извършил, той не можеше да извърши никакво престъпление. Трябваше да отстъпя пред неоспоримите факти. Но нима можех и да отрека кошмара на среднощната сцена, на която бях станал свидетел? Тогава? Какви бяха отношенията на графа с Черната Чума? Изпитваше ли той въпреки всичко някакви дълбоки угризения, които да го подтикват към ужасяващи деяния? И какво в крайна сметка ставаше в замъка?
Съвсем се бях объркал.
Кнапвурст запали отново лулата си, след което ми предложи и аз да изпуша една с него. С удоволствие приех.
Студът лека-полека си отиваше от мен, отпускаше своите прегръдки. Тялото ми се бе стоплило, чувствах се вече отморен. Изтегнат в дълбокия фотьойл на топло край огъня, обвит в благоуханен дим, аз дори бях изпаднал в онова блажено спокойствие, което винаги идва след прекаленото натоварване и преумора.
Бях се отпуснал, не исках да мисля за нищо. Просто слушах замаяно песента на щурчето някъде в ъгъла, пращенето на цепениците в печката и радостното бумтене на огъня.
Останахме така кажи-речи цял час, всеки зареян нанякъде.
После, най-неочаквано и за мен самия, аз запитах:
— Понякога граф Нидек не се ли ядосва на дъщеря си, не я ли обижда?
Видях как Кнапвурст потръпна. Изгледа ме косо, почти враждебно.
— Може би, докторе… Всичко е възможно! Просто не мога да проумея защо ме питате и какво целите с това…
Наблюдавах го с крайчеца на окото и се надявах да разбера нещо ново, ала той просто с ирония допълни:
— Кулите на замъка Нидек са прекалено високи, за да могат низките страсти и мерзките обиди да стигнат до тях!
— Така е, несъмнено, но фактът си е факт!
— Да, но в качеството си на лекар вие би трябвало да разбирате това по-добре от нас! Явно всичкото е резултат на жестоките кризи, които следват една подир друга… Защото, когато отминат, повярвайте ми, любовта му към госпожица Одил отново е същата, както преди! И е наистина странно, господин докторе — един любовник не би я обичал толкова, не би бил по-нежен, по-мил и по-вежлив към нея от графа! Нали виждам какво е! Тази девойка е неговата гордост, тя е радостта му! Поне десет пъти съм бил свидетел как той по никое време възсяда коня и препуска да й накъса букет свежи полски цветя, да й купи нови дрехи от града и… какво ли не още? Само за нея! И всичко прави сам, а преди да влезе в замъка, известява за пристигането си, като тръби с ловния рог. Не желае на никого да поверява каквото и да било, свързано с младата графиня, дори и на Шпервер, когото толкова обича и уважава! Госпожица Одил не смее да изрази и най-малкото си желание пред него, защото се бои от безумното му разточителство, когато той реши, че трябва да й угоди. Всъщност, едва ли бих могъл да ви обясня всичко така, че да ме разберете. Накратко — граф Нидек е най-достойният човек, когото познавам, най-любящият баща и най-добрият господар, който някой може да си пожелае! Бракониерите, дето безчинстваха в горите наоколо, щяха да бъдат обесени на първия клон от стария граф Лудвиг, при това без капчица милост! Докато граф Нидек ги толерираше и повечето от тях направи свои горски пазачи, не само заради това, че нямаше кой да му охранява дивеча в горите! Шпервер е жив пример за гореказаното! Ако граф Лудвиг, мир на праха му, беше жив, даже и костите на Гедеон отдавна щяха да гният нейде из безбрежната шир на Рейнската долина… А сега той е първи псар в замъка!
22
Елзас — френска област по границата с Германия, между Вогезите и Рейн, която, заедно с Лотарингия, често е била предмет на раздори между Франция и Германия. (бел. прев.)