— Господин Блудерик… — ръката му се надигна и посочи пещерата. — Господин Блудерик, току-що убих моя най-добър приятел! Не знам дали разбирате, но го направих, за да спася живота на това… на тази жена, вашата майка!… Молете се на Всевишния съдбата й наистина да се окаже свързана с тази на графа!… Отведете я! Отведете я надалеч оттук!… И нека никога повече тя не се завръща по тези места! Защото тогава, Господ да ми е свидетел, тогава не отговарям повече за действията на стария Шпервер!…
Той коленичи край неподвижния труп на Ливерле.
— Горкичкия ми Ливерле! — проплака. — Защо, приятелю? Това ли ни е било писано, това ли ни е чакало тук? Нима наистина съдбата е толкова жестока и несправедлива?… Хайде, Фриц! Да тръгваме, да се махаме от това проклето място, че не знам още на какви други злини съм способен!
И той хвана Фокс за юздите. Опита се да го възседне, ала не издържа. Главата му се отпусна на хълбока на коня, подир което прославеният бракониер заплака като дете.
XIII
Оставих Шпервер сам да поеме към замъка, след като му помогнах да увие добре Ливерле в шубата. Отказах да го последвам. Моето задължение бе да остана тук, при вещицата. Дългът не ми позволяваше да изоставя нещастницата на произвола на съдбата.
Всъщност, нека си призная истината: бях разяждан от непреодолимо любопитство да видя отблизо това странно същество! Едва изчаках Гедеон да потъне в мрака на дефилето и вече презглава се катерех по пътеката към пещерата.
А там ме чакаше невероятно зрелище.
Със скръстени на гърдите ръце, все така в своята червена рокля, старицата бе положена върху дълго наметало от бяла кожа, златната диадема още пристягаше сивите й коси.
И хиляда години живот да живея да тази земя образът на тази жена никога няма да се изличи от съзнанието ми. Тази глава, това лице на лешояд, започнало да възвръща човешките си черти и едва-едва потръпващо в предсмъртни конвулсии; последните изтляващи искрици живот в тези очи, изцъклени и някак си блажено втренчени в небето; полуотворената уста, през която душата на старицата вече може би си отиваше… Покъртителна гледка! Така най-вероятно е изглеждала в своя предсмъртен час и жестоката кралица Фредегонд23!
Баронът бе коленичил край тялото, като се опитваше да съживи нещастницата, но още от пръв поглед личеше, че всичко вече е загубено и усилията му са напразни. Не можех повече да стоя така безучастен, с натежало от болка сърце се наведох към нея, понечих да я уловя за ръката, да проверя пулса.
— Не се докосвайте до майка ми! — изкрещя диво баронът. — Забранявам ви!
— Господине… — въздъхнах. — Аз съм лекар! Дългът ме зове!
Баронът онемя, изражението на лицето му се измени. Няколко мига ме гледа мълчаливо. После се изправи.
— Простете ми! — отвърна глухо. — Простете ми, докторе!
Беше съвсем пребледнял, устните му едва се помръдваха.
А след това, като че изплувал от някакъв дълбок, тежък кошмар, той ме запита:
— Какво ще кажете, господине? Има ли някакъв шанс…
— Свършено е, бароне… Тя е мъртва!
Той нищо не промълви. Отпусна се тежко на един широк камък, опря лице в длани и загледа пред себе си, без да вижда. Бе съкрушен.
Приседнах край огъня. Пламъците игриво се катереха по свода на пещерата, хвърляха меденочервени отблясъци върху вкочаненото вече лице на старицата.
Седяхме така около час, неподвижни и безмълвни. После баронът изведнъж вдигна глава.
— Господине… — започна той. — Не можете да си представите колко съм объркан и озадачен… Тази жена… Моята майка… Двадесет и шест години живот на тази земя, в които си мислех, че я познавам добре, а ето че сега най-ненадейно някакъв нов, непознат свят, изпълнен с кошмарни видения, мистерии и ужас се разкрива пред очите ми!… Възможно ли е това? Здравият ми разум не смее да го приеме!… Вие сте лекар!… Досега сблъсквали ли сте се с нещо тъй страховито?
Поклатих глава. Какво можех да му отговоря, като и аз самият все още тънех в догадки.
— Господине… — опитах се да го утеша. — Знам само, че граф Нидек е засегнат от болест, чиито странни симптоми твърде много наподобяват тези на вашата майка. Трудно ми е все още да определя какво точно е заболяването. Затова Ви моля, ако имате достатъчно доверие в мен, то разкажете ми подробности от живота на майка ви, споделете с мен някои факти, събития, на които най-вероятно сте били свидетел, за да се опитам и аз да ви обясня онова, което ми е известно. Защото има и друго — уверен съм, че една такава размяна на информация би била изключително полезна за мен като лекар, може би тя ще ми предложи начини и средства, с които да спася моя болен, граф Нидек…
23
Фредегонд (545–597) — френска кралица, която в онези размирни години накарала Шилперик I, крал на франките и Неустрия, да прогони първата и да удуши втората си жена, а после се омъжила за него. Това впоследствие предизвикало война между двете съседни кралства — Неустрия и Остразия, а тя била прокълната! На същата приписват и много други жестоки убийства, чиято единствена цел била да осигури престола и затвърди властта на сина си Клотер II. (бел. прев.)