— Разбира се, докторе! На драго сърце ще Ви разкажа…
И той без колебание ми разправи историята на баронеса дьо Блудерик.
Така разбрах, че баронеса дьо Блудерик била пряк потомък на един от най-големите и знатни родове в Саксония. Всяка есен тя ходела на пътешествия до Италия, придружавана от възрастен прислужник, който единствен от всички нейни слуги бил спечелил напълно доверието и благоразположението й. Един ден икономът легнал на смъртен одър. Предусетил своя сетен час и явно терзан от някакви угризения, той пожелал да види сина на своята господарка. Барон дьо Цимер-Блудерик веднага се отзовал. Така той научил горчивата истина, а именно, че пътуванията на неговата майка до Италия били просто повод и оправдание. Баронесата всъщност се отдавала на твърде мистериозни екскурзии в Шварцвалд, чиято цел дори и верният слуга не знаел. Досещал се смътно, че били свързани с нещо ужасно, непонятно, трудно приемливо за здравия човешки разум, тъй като баронесата посещавала места, които местните познавали като прокълнати и известни с нощните си сборища на вещици. Оттам господарката му се прибирала в замъка крайно изтощена, ни жива, ни умряла, сякаш действително била станала подвластна на силна, зла магия и й били необходими дълги седмици почивка и здрава храна, за да се оправи напълно след няколкото ужасни дни, прекарани в планината.
Това е, което старият верен прислужник споделил с барона. Така доблестният иконом сметнал, че е изпълнил своя дълг, и с чиста съвест предал Богу дух.
Барон дьо Блудерик естествено пожелал на всяка цена да провери дали споделеното на четири очи е истина. Невероятният разказ му се струвал плод на заболяло старческо въображение. Той веднага проследил тайно баронесата, най-напред до Баден24. Тук вече зловещата истина започнала да излиза наяве. Без да се бави в града, известен още на римляните като балнеолечебен курорт, баронесата побързала да се отправи към близките предпланини на Шварцвалд. Синът я последвал, така да се каже, по петите. Сега разбрах, че следите, които Зебалт наскоро беше открил, се оказаха негови.
Повече не сметнах за нужно да премълчавам и му разказах за кобното влияние, което появяването на майка му оказваше на графа и по-сцециално на здравето му. Разказах му и за болестта, като не спестих нито една подробност от разигралата се драма, чийто свидетел бях станал.
И двамата бяхме поразени от явното преплитане и съвпадение на прекалено много събития и факти. Каква бе тази толкова мистериозна връзка, която двамата, без да се познават, имаха един с друг? Откъде старицата познаваше така добре замъка, тайните му изходи и входове, подземните тунели, как успяваше да се оправи безпогрешно в лабиринта от коридори и да стигне до Вълчата кула, без никога преди това да е идвала в Нидек? Откъде се беше сдобила за риуталната церемония с тези одежди — от някакво скрито обиталище, известно само на нея, или от другаде?…
В крайна сметка двамата с барона стигнахме до единодушното мнение, че всичко в нерадостното ни съществуване на тази земя е тайнствено, както тайнство е и самото то и тъкмо това го правеше толкова непредвидимо. Единствено Бог, ако пожелаеше, можеше да открехне дверите на тази мистерия, може би най-малката в сравнение с останалите земни мистерии, но дали тогава ние, смъртните, нямаше да се превърнем в негови първи съдници?
Нощта бе започнала да изсветлява. Някъде много отдалеч, от дълбините на гората, приглушени, сякаш излизащи като зъл дух от гърлото на отпушена бутилка, до нас долетяха зловещите крясъци на кукумявка и оповестиха оттеглянето на мрака. Из дефилето се разнесе изцвилване и с първите светлинки на утрото ние видяхме към нас да се приближава шейна, направлявана от адютанта на барон дьо Цимер-Блудерик. В шейната имаше приготвена сламена постеля и завивки. Положихме там баронесата.
Възседнах Репел, който с доволно облекчение изпръхтя и веднага пое след шейната — съвсем бях забравил за горкото животно, което бе прекарало повече от половината нощ сред ледените води на потока. Придружих шейната до изхода на клисурата, а там, след като се сбогувахме с барона, както бе обичаят, той продължи със своя ординарец наляво към Хиршланд, а аз препуснах към откроилите се на хоризонта кули на замъка Нидек.
В девет часа бях приет в покоите на младата графиня Одил, за да я запозная със събитията от изтеклата нощ.
После отидох на посещение при графа, чието състояние бе твърде задоволително. Чувстваше се крайно отслабнал. Това бе напълно нормално след жестоките кризи, които бе изтърпял, ала постепенно възвръщаше формата си, разсъждаваше трезво, от треската предната вечер нямаше и помен.
24
Баден — днес Баден-Баден, град в Германия, в долината на Рейн и в полите на Шварцвалд, известен балнеоложки и лечебен курорт. (бел. прев.)