Хенрик Сенкевич
Потоп
Част първа
Част I
Встъпление
Живееше в Жмудж1 род богат и влиятелен, родът Билевичи, а неговото родословие започваше още от Мендог2; той имаше много широки родствени връзки и беше най-уважаваният в целия рошенски край. Билевичи никога не стигнаха до високи държавни постове, най-големите заемани от тях служби бяха от околийски размер. Но на Марсовото поле бяха оказали несравними услуги на страната и за тях навремето си биваха щедро възнаграждавани. Родното им гнездо — то съществува и до днес — също се наричаше Билевиче, но освен него те притежаваха много други имоти и в околността на Рошене, и по-нататък към Кракинов3, край реките Лауда, Шоя и Невяжа, чак хей дори зад Поневеж4. По-късно Билевичи се разпаднаха на няколко клона и се загубиха от очите едни на други. Събираха се всички само когато на поляната Стани в Рошене ставаше парад на жмуджкото опълчение. Понякога някои се срещаха и под знамето на литовския компут5, и на сеймиките6, а понеже бяха заможни и влиятелни, трябваше да държат сметка за тях дори всемогъщите в Литва и Жмудж Радживиловци.
През владичеството на Ян Казимеж патриарх на всички Билевичи беше Хераклиуш Билевич, полковник от леката кавалерия, упицки подкоможи7. Той не живееше в родното гнездо — по това време то се държеше от Томаш, рошенския мечник8, а на Хераклиуш принадлежаха Водокти, Любич и Митруни, които се намираха край Лауда и бяха залети като море от земята на дребната шляхта наоколо.
Защото освен Билевичи в околността имаше само няколко по-големи рода, като Сологуби, Монтвили, Схилинги, Коризни, Шичински (макар че не липсваха и по-дребни родове със същите презимена); пък и цялото поречие на Лауда бе гъсто осеяно с така наречените „околнички“ или просто казано селища, населени със славната и известна в историята на Жмудж лауданска шляхта.
По другите краища на страната родовете получаваха името си от шляхтишките селища или селищата от родовете, както например в Подлесието; но тук, по дължината на лауданското поречие, беше другояче. Тук, в Морези, живееха Стакяни, които навремето бе настанил Батори заради храбростта им при Псков. Във Волмонтовиче на добра земя гъмжеше от Бутрими, най-високите мъже по цяла Лауда, известни със своята неразговорливост и тежка ръка, свикнали да вървят като мълчалива стена през време на сеймики, събори или войни. Земята в Дрожейкани и Мозги обработваха многобройните Домашевичи, прочути ловци; по мечешките следи из дебрите на Зельонка те стигаха чак до Вилкомеж. Гащовти живееха в Пацунеле; техните момичета бяха прочути с хубостта си, та накрай започнаха да наричат пацунелки всичките хубави девойки от околностите на Кракинов, Поневеж и Упита. Малките Сологуби бяха богати с коне и отбор говеда, отглеждани по горски пасища; Гошчевичи от Гошчуни произвеждаха катран в горите и затова ги наричаха Черните или Димните Гошчевичи.
Имаше и други села с дребна шляхта, имаше и други родове. Много от имената им съществуват и до днес, но по-голямата част от селата не са на някогашните си места и хората в тях се наричат с други имена. Дойдоха войни, беди, пожари, невинаги се строеше върху старите пепелища, с една дума, много се промени. Но по онова време старата Лауда още цъфтеше в първобитния си живот и лауданската шляхта бе стигнала до най-голям блясък, понеже няколко години по-рано под предводителството на Януш Радживил се покри с голяма слава поради подвизите си в боя при Лойов срещу разбунтувалото се казачество.
А всички лауданци служеха в хоронгвата9 на стария Хераклиуш Билевич — по-богатите като другари10 с два коня, по-бедните с един, а най-бедните като почтови. Изобщо това беше войнствена шляхта, особено влюбена в рицарската служба. Но пък не разбираха много от въпросите, които обикновено се разискваха по сеймиките. Те знаеха, че господар във Варшава е кралят, в Жмудж — Радживил и старостата11 пан Хлебович, а пан Билевич — във Водокти край Лауда. Това им беше достатъчно и те гласуваха така, както ги учеше пан Билевич, убедени, че той иска това, което желае и пан Хлебович, а старостата пък слуша Радживил, който е кралска ръка в Литва и Жмудж, а кралят е съпруг на Жечпосполита12 и баща на шляхтишкото съсловие.
Впрочем пан Билевич беше повече приятел, отколкото послушно протеже на могъщите олигархи в Бирже — и то много ценен приятел, защото при всяко повикване имаше хиляда гласа и хиляда лаудански саби, а досега никой по света не бе подценявал сабите в ръцете на Стакяни, Бутрими, Домашевичи или Гащовти. Едва по-късно се промени всичко — когато пан Хераклиуш вече не беше между живите.
1
Област, разположена по теченията на Долен Неман и Виндава. Главни градове: Шавле, Тауроги, Рошене. — Бел.прев.
2
Пръв исторически владетел на Литва. Приема християнството и в 1253 г. се коронясва за литовски крал. Понеже това не го спасява от агресията на кръстоносците, отново се връща към езичество. — Бел.прев.
6
Събрание на шляхтата от дадена област за обсъждане на обществени въпроси, разрешаване на спорове и пр. — Бел.прев.
7
Титла на дворцов чиновник, който завежда кралското жилище; воеводски или околийски подкоможи — чиновник от шляхтишкото самоуправление, който решавал граничните спорове между шляхтичите. — Бел.прев.
8
Чиновник, който носи меч пред краля при големи тържества, всъщност почетна титла. Имало е също и воеводски и околийски мечници — изборна и почетна длъжност. — Бел.прев.
10
Войник от полската конница от шляхтишки произход, който води със себе си издържани от него почтови — редник в полската конница от нешляхтишки произход. — Бел.прев.