Но те не можеха да излязат, защото три часа вече седяха около масата и обръщаха чашите, та може би дори не бяха чули подрънкването на звънчетата зад прозореца. Когато обаче влезе в стаята, от всички гърди се изтръгна гръмък възклик: „Haeres21! Haeres пристигна!“ — и всичките му другари скочиха от местата си и тръгнаха към него с чаши в ръце. А той се хвана за кръста и се смееше, понеже разбра, че се бяха справили в неговата къща и успели да се напият, преди той да дойде. Смееше се все по-силно, като гледаше как събарят столчетата по пътя си, как се олюляват и вървят пиянски сериозни. Най-напред вървеше грамадният пан Яромир Кокошински с герб Бъчонка за вино, славен войник и славен скандалджия, със страхотен белег през цялото чело, окото и бузите, с един по-къс и друг по-дълъг мустак, поручик и приятел на пан Кмичиц, „достоен компаньон“, осъден на смърт и лишаване от права в Смоленско за отвличане на мома от дворянски род, убийство и подпалвачество. Сега от наказанието го пазеше войната и покровителството на пан Кмичиц, който му беше връстник, а имотите им в Оршанско бяха съседни, докато пан Яромир не прогуля своя. Сега той вървеше, хванал в двете си ръце огромна чаша с уши, пълни с дембняк22. Подир него крачеше пан Раницки, герб Сухе комнати23, родом от Мшчиславското воеводство, от което беше изгнаник за убийство на двама шляхтичи земевладелци. Единия бе съсякъл при двубой, другия бе застрелял без бой с пушка. Той нямаше никакъв имот, при все че бе наследил от баща си значително имение. И него войната го бе спасила от палача. Беше крамолник и несравним при бой с хладно оръжие. Трети по ред вървеше Рекуч-Лелива, върху когото не тежеше никаква кръв, освен може би неприятелската. Но богатството си бе пропил и проиграл на комар, та сега от три години висеше на врата на пан Кмичиц. С него вървеше четвъртият, пан Ухлик, също от Смоленско, лишен от права и осъден на смърт за разгонване на съд. Пан Кмичиц го закриляше, защото свиреше прекрасно на цафара. Освен тях беше и пан Кулвец-Хипоцентаурус, по ръст равен на Кокошински, но още по-силен от него. И Зенд, обяздвач на коне, който умееше да имитира всякакви животни и птици, човек с неясен произход, при все че се представяше за курландски шляхтич; понеже нямаше богатство, обяздваше конете на Кмичиц и за това получаваше заплата.
Всички наобиколиха усмихнатия пан Анджей; Кокошински вдигна високо грамадната чаша и запя:
Другите повториха думите в хор, а след това пан Кокошински даде чашата на Кмичиц, а на него Зенд веднага подаде друга чаша.
Кмичиц вдигна нагоре чашата и викна:
— За здравето на моето момиче!
— Vivat! Vivat!24 — викнаха всички гласове, та стъклата на прозорците започнаха да трептят в оловените си рамки.
— Vivat! Ще мине траурът, ще имаме сватба! Въпросите започнаха да се сипят:
— А как изглежда? Хей! Йендруш! Много ли е хубава? Такава ли е, каквато си я въобразяваше? Има ли втора като нея в Оршанския край?
— В Оршанския ли? — възкликна Кмичиц. — За нищо ги не бива нашите оршански моми пред нея!… По дяволите! Няма друга като нея по света!
— Това искахме за тебе — отговори пан Раницки. — А кога ще бъде сватбата?
— Като свърши траурът.
— Глупости — траур! Децата не се раждат черни, а бели!
— Като почне сватбата, няма да има траур. Остро, Йендруш!
— Остро, Йендруш! — започнаха да викат всички едновременно.
— Оршанчетата ти вече страшно копнеят да слязат от небето на земята! — викна Кокошински.
— Не ги карай клетите да чакат!
— Ваша милост панове! — каза Рекуч-Лелива с тънкия си глас. — На сватбата ще се натряскаме като магарета!
— Мили мои агънца — отговори Кмичиц, — дайте ми възможност или по-добре казано: вървете по дяволите и ме оставете да си видя къщата!
— Дума да не става! — отвърна Ухлик. — Разглеждането утре, а сега всички на масата; две дамаджани още стоят с пълни кореми.
— Ние вече направихме прегледа вместо тебе. Любич е златна ябълка! — каза Раницки.
— Конюшнята е чудо! — викна Зенд. — Има два татарски коня, два хусарски първо качество, два жмуджски и два калмуцки и всичките са два по два еднакви като очи. Утре ще ги разгледаме.
Тук Зенд изцвили като кон, а другите се чудеха, че така умее да подражава, и се смееха.
23
Полски герб; върху червено поле чер ловджийски рог в златна рамка, в средата му златен кръст; на шлема три щраусови пера. — Бел.прев.