— Защото това заслужава.
— И мене ли така презираш, ваша милост?
— Ах, как щяло! Пей вече, ваша милост.
Пан Володиовски задрънка на лютнята, придаде смешен израз на лицето си и започна с фалшив глас:
— О, това не е вярно! — прекъсна го Мариша, която се изчерви като малина.
— Това е войнишка песен — каза пан Володиовски, — която пеехме в зимните квартири, когато желаехме някоя добра душа да се смили над нас.
— Аз бих се смилила първа.
— Благодаря, ваша милост панно. Щом е така, няма защо да пея повече, а да предам лютнята в по-достойни ръце.
Този път Терка не отблъсна инструмента, защото я развълнува песента на пан Володиовски, в която — право казано — имаше повече хитрост, отколкото истина; и тя веднага подръпна струните, сви уста и започна да пее:
Пан Володиовски така се развесели, та чак се хвана за хълбоците от радост и възкликна:
— Всичките ли момчета са изменници? А военните, ваша милост?
Панна Терка сви още по-силно устата си и изпя с двойна енергия:
— Не обръщай внимание на Терка, ваша милост, тя си е все такава! — каза Мариша.
— Как няма да й обръщам внимание — отговори пан Володиовски, — когато се изказа толкова зле за цялото военно съсловие, че от срам не смея да погледна хората в очите.
— Ти, ваша милост, искаш да пея, а после се шегуваш с мене и ми се надсмиваш — отговори Терка намусена.
— Аз не нападам пеенето, а лошите думи за военните — отвърна рицарят. — Що се отнася до пеенето, трябва да призная, че и във Варшава не съм чувал толкова прекрасни трели. Трябва само да облекат ваша милост като мъж и би могла да пееш в „Свети Ян“, която черква е катедрална и кралското семейство има там свой трон.
— А защо ще трябва да я облекат като мъж? — попита най-младата, Зоня, чието любопитство се възбуди, като споменаха Варшава и кралското семейство.
— Защото там в хора не пеят жени, а само мъже и млади момчета; едни с дебел глас, с какъвто никакъв тур няма да зареве, други толкова тънко, че и на цигулка не може по-тънко. Слушал съм ги много пъти, когато бяхме заедно с нашия велик и непрежалим украински воевода40 на избора на сегашния ни милостив господар. То е истинско чудо, чак душата изхвръква от човека! Там има много музиканти: там е Форстер, славен с изкусните си трели, и Капула, и Джан Батиста, и Елерт, майстор на лютнята, и Морен, и Милчевски, знаменит композитор. Всички те, когато гръмнат заедно в черквата, все едно, че слушаш хор от серафими.
— Ах, сигурно е така! Точно така! — каза Мариша и скръсти ръце като за молитва.
— А краля често ли си виждал, ваша милост? — питаше Зоня.
— Така съм приказвал с него, както с ваша милост, панно. След берестецката битка той ме прегърна за главата. Храбър господар и толкова милостив, че който веднъж го зърне, трябва да го обикне.
— Ние го обичаме и без да сме го видели!… А винаги ли носи короната на главата си?
— За да ходи всеки ден с корона, трябва да има желязна глава. Короната си стои в черквата, от което расте и значението й, а негово величество кралят носи черна шапка, украсена с брилянти, които пръскат светлина по целия замък…
— Казват, че кралският замък бил по-великолепен дори от кейданския?
— От кейданския? Кейданският е нищо пред него! Оня е грамадна сграда, цялата зидана, та никакво дърво няма да видиш по нея. Замъкът има два реда стаи, една от друга по-великолепни. В тях ще видите различни войни и победи, изобразени по стените с четка, като например подвизите на Зигмунд ІІІ и Владислав; човек не може да се нагледа на това, понеже всичко е като живо; цяло чудо, че не се движи и че тия, които се бият, не вдигат шум. Но това вече никой не може да постигне, дори и най-големият художник. А някои стаи са целите от злато; столовете и пейките са покрити с бисьора или лама41, масите са от мрамор и алабастър, а колко са раклите, калъфите, часовниците, които показват времето и денем, и нощем, това и на волска кожа не може да се запише. Кралят и кралицата се разхождат по тези стаи и се радват на богатствата им; а вечер в театъра имат още по-големи развлечения…
— Какво е това театър?
— Как да ви кажа, ваша милост панни… Това е такова място, където играят комедии и правят разни майсторски италиански скокове. Стаята е колкото голяма черква, цялата с великолепни колони. От едната страна седят тези, които искат да гледат, а от другата са наредени разните майстории. Едни се издигат или слизат надолу; други чрез винтове се въртят на разни страни; веднъж показват мрак с облаци, после приятна светлина; горе небе със слънце или със звезди, а долу понякога ще видиш страшния ад…