— Какво правиш, Носище?! Откъде си се взел тук?
Другарят, който наистина заслужаваше прякора Носище, защото имаше грамаден нос, се втурна в прегръдките на полковника и се приветстваха радостно, после си отдъхна и каза:
— Нарочно при тебе идвам с писмо и пари.
— С писмо и пари? А от кого?
— От княза вилненски воевода, нашия хетман. Изпраща ти заповедно писмо47 веднага да почнеш да събираш войска и второ такова писмо за пан Кмичиц, който също се намира по тия места.
— И за пан Кмичиц ли?… Как ще събираме двамата войска в една околност?
— Той ще замине за Троки, а ти ще останеш тук.
— Откъде знаеше къде да ме търсиш?
— Самият пан хетман много разпитваше за тебе, докато тукашни хора, които още служат там, казаха къде ще бъдеш намерен и аз идвах със сигурност… Ти продължаваш да се радваш там на голяма благосклонност!… Чувах как князът, нашият господар, казваше, че не бил очаквал да наследи нищо от украинския воевода, а пък наследил най-големия рицар.
— Да му даде Бог да наследи и военното щастие… За мене е голяма чест, че ще събирам войска, и веднага ще се заема с това… Войнствени хора тук не липсват, стига да има с какво да ги поставиш на крака. А пари донесе ли достатъчно?
— Като стигнеш в Пацунеле, ще ги преброиш.
— Значи ти стигна и до Пацунеле? Пази се само, че там хубавите момичета са като мак в градина.
— Затова ти се е усладило да живееш там!… Но чакай, имам и друго, частно писмо от хетмана до тебе.
— Дай го!
Пан Харламп извади писмото с малък радживиловски печат, а пан Володиовски го отвори и започна да чете:
„Ваша милост пане полковник Володиовски!
Понеже зная искреното желание на ваша милост да служиш на отечеството, изпращам ти заповедно писмо да почнеш да събираш войска и не така, както се прави обикновено, но с голяма бързина, защото periculum in mora.48 Ако искаш да ни зарадваш, нека в края на юли, най-късно до средата на август хоронгвата да бъде вече организирана и готова за поход. Грижа ни е откъде ваша милост ще вземеш добри коне, особено като ти изпращаме и малко пари, защото не можахме да изтръгнем повече от пан подскарбия, който постарому е неприязнено настроен към нас. Половината от тези пари предай на негова милост пан Кмичиц, за когото пан Харламп също носи заповедно писмо. Надяваме се, че той ще ни услужи ревностно в тази работа. Но понеже до нашите уши стигна вест за своеволията му в Упицко, най-добре е ваша милост да вземеш от Харламп предназначеното за него писмо и сам реши дали трябва да му го дадеш. Ако смяташ, че gravamina49 срещу него извънредно много го излагат, тогава не му го давай. Защото се страхувам да не би нашите неприятели като пан подскарбия и пан витебския воевода да викнат, че поверяваме подобни функции на недостойни лица. Ако обаче сметнеш, че там няма нищо особено, предай писмото и нека Кмичиц да се потруди с най-голяма ревност в службата да изтрие вината си и на никакви призиви от съда да не се явява, понеже той зависи от нашия, хетманския съд и ние ще го съдим, а не друг, но след като изпълни задачата си. Това поръчение смятай, ваша милост, едновременно като доказателство за доверие, каквото имаме в разума и вярната служба на ваша милост.
— Страшно се тревожи пан хетманът дали ще намериш добри коне — каза пан Харламп, когато малкият рицар свърши четенето.
— Разбира се, че с конете ще бъде трудно — отговори пан Володиовски. — Тукашната дребна шляхта ще се яви масово още при първия призив, но жмуджките коне са слаби и не ги бива много за войската. Във всеки случай на всички ще трябва да дадем други.
— Това са добри коне, аз ги зная отдавна, много издръжливи и пъргави.
— О! — каза пан Володиовски. — Но са дребни, а тукашните хора са едри, като ги строиш на такива коне, можеш да кажеш, че хоронгвата ти е възседнала кучета. Ето ти неприятност!… Ще се заловя здравата за работа, че и аз бързам. Остави ми и писмото за Кмичиц, както нарежда пан хетманът, за да му го предам аз. Много навреме му дойде.
— Защо?
— Защото си позволи тук да я кара по татарски и се опита да отвлече една девойка. Толкова процеси и призовки от съда висят над него, колкото косми има на главата. Не е минало седмица, откак се бих с него със саби.
— Е! — каза Харламп. — Щом ти си се бил с него със саби, той сега лежи.
— Но вече е по-добре. След една-две седмици ще оздравее. Какво ново има de publicis?50
— Зле, постарому… Пан подскарбият Гошевски продължава да си съперничи с нашия княз, а щом хетманите са несговорни, тогава и работите не вървят, както трябва. Защото положението се подобри малко и мисля, че ако се стигне до съгласие, ще се справим с неприятеля. И ще ни даде Бог, та по дирите му да стигнем чак до неговата държава. За всичко е виновен пан подскарбият!