След няколко часа склоновете и долу под възвишението беше пълно с хора. Портите на манастира се отвориха широко, както биваше обикновено преди войната; а всички камбани биеха, биеха, биеха… И тия гласове на тържество летяха в далечината и ги чуваше цяла Жечпосполита.
Снегът непрекъснато засипваше следите от шведите.
Към пладне тоя ден черквата беше толкова претъпкана, че както по настланите градски улици един камък е сложен плътно до друг, така и в нея една глава беше до друга. Свещеник Кордецки лично отслужваше благодарствен молебен, а на човешките множества се струваше, че го отслужва ангел. Струваше им се също така, че той ще изпее душата си в тая молитва за благодарност или че тя ще полети нагоре заедно с дима от кандилницата и ще се разлее във висините за слава на Бога.
Оръдеен грохот вече не разтърсваше нито стените, нито стъклата по прозорците, не засипваше хората с прах, не прекъсваше молитвите, нито тая благодарствена песен, която светият игумен подхвана всред всеобщ унес и плач:
Трета глава
Конете бързо носеха Кмичиц и тримата Кемличи към шльонската граница. Те пътуваха предпазливо, за да не се срещнат с някакъв шведски разезд, защото, макар хитрите Кемличи да имаха пропуски, издадени от Куклиновски и подписани от Мюлер, все пак войниците, дори снабдени с такива документи, обикновено биваха подлагани на разпит, а такъв разпит би могъл да се свърши зле за пан Анджей и другарите му. Затова те пътуваха бързо, та да минат час по-скоро границата и да се намерят дълбоко навътре в страната на германския император. Защото граничният пояс не беше запазен от шведски грабители, често пъти и цели райтарски части нахлуваха в Шльонск, за да ловят ония, които се промъкваха да отидат при Ян Казимеж. Но тримата Кемличи през престоя си в Ченстохова се бяха занимавали непрекъснато с лов на отделни шведи, та бяха прекосили вече надлъж и нашир цялата околност, всички гранични пътища, пътечки и проходи, където ловът беше най-богат, и се чувстваха като в собствения си край.
По пътя старият Кемлич разказваше на пан Анджей какво ставаше в Жечпосполита, а пан Анджей, затворен дълго време в крепостта, забрави за собствената си болка и слушаше жадно тия новини, понеже те бяха много неблагоприятни за шведите и предвещаваха вече близкия край на шведското владичество в Полша.
— Войската вече гледа с лошо око на шведските успехи и на приятелството си с шведите — говореше старият Кемлич — и докато по-рано войниците заплашваха със смърт хетманите, ако не се присъединят към шведите, сега сами предявяват искания и изпращат делегации при пан Потоцки да спасява Жечпосполита от бедствието, като се кълнат, че всички ще бъдат с него до самата си смърт. А някои полковници започнаха на своя глава да нападат шведите.
— Кой започна пръв?
— Пан Жегоцки, бабимостки староста, заедно с пан Кулеша. Те започнаха във Велкополска и причиняват големи неприятности на шведите; а в цялата страна има множество по-малки части, но е трудно да се знаят имената на предводителите им; те нарочно не ги казват, за да запазят семействата и имотите си от шведската мъст. От войската пръв се вдигна полкът, командван от пан Войнилович.
— Габриел ли?… Той ми е роднина, ако и да не се познавам с него!
— Той е истински войник. Той именно унищожи бандата на предателя Працки, която служеше у шведите, а самия него разстреля; сега е отишъл към високите планини отвъд Краков; там унищожил шведска част и спасил планинците, потискани от шведите…
— И планинците ли вече бият шведите?
— Те започнаха първи; но нали са прости селяни, поискаха веднага да освободят Краков със секирите си; генерал Дъглас обаче ги разпръсна, защото те нямат никакъв опит за бой в равнина. Но от няколкото отряда, които шведите пратиха подир тях в планините, не се върна нито един човек. Сега пан Войнилович помогна на тия селяни, а сам той отиде при маршала в Любовля и се присъедини към неговите войски.
— Нима пан маршал Любомирски е против шведите?
— Разни неща приказваха за него, че се колебаел ту на едната, ту на другата страна, но като почнаха всички да се надигат в цялата страна, и той се обяви срещу шведите. Маршалът е силен и много зло може да им направи! Сам би могъл да воюва срещу шведския крал. И хората разправят, че до пролетта в Жечпосполита не ще остане нито един швед…
— Дай боже да стане така!
— Та как може другояче, ваша милост, щом след обсаждането на Ченстохова всички скочиха срещу тях. Войската се бунтува, шляхтата вече ги бие, където може, селяните се събират в чети, а към всичко това и татарите идат, иде и ханът лично; той е победил Хмелницки и казаците и е заявил, че ще ги затрие окончателно, освен ако тръгнат срещу шведите.