— Вие говорите за религия, не за наука.
Очите му отново откриха моите в отражението на стъклото.
— Един учен, Стивън Уайнбърг[20], е казал: „Колкото по-разбираема става Вселената, толкова по-безсмислена изглежда“.
— Да, знам този цитат.
— А не разбирате ли, че вашият експеримент ни даде точно това.
— Какво?
— Светлината в плътта — каза той. — Смисълът на всичко. Бил е там през цялото време.
Отдалечи се от прозореца, върна се до бюрото и потъна в кожения си стол.
— Знаете ли, че съм близнак? — попита той. — Не? Е, така е.
Опитах да си представя какъв би бил светът с двама като него.
Сякаш прочел мислите ми, той продължи:
— Брат ми е умрял при раждането.
— Съжалявам.
— Когато учех в католическото училище, се чудех как точно би се получило одушевяването в нашия случай, щом като ние с него сме били едно тяло. Дали това тяло е имало една душа, която се е разделила на две, или за краткото време, когато сме били едно под защитната обвивка на бластоциста, е имало две души и именно те са причинили разделянето на две тела? Близненето е грешка, в това няма съмнение, но що за грешка? Вероятно именно присъствието на две души причинява близненето, а не е следствие. Или пък ние с брат ми сме имали само една душа. Кой я е взел, той или аз? Или сме си я поделили?
Тогава започнах да разбирам какви демони го преследват. Що за детство е създало човек като него. Лекар, превърнал се в пастор, който се беше превърнал в това, което виждах сега, в мъжа, който седеше пред мен.
— Ами хората, които изобщо нямат душа? — продължи той. — Както вярват калвинистите — спасени и неспасени, предопределени още преди раждането[21]. Може би именно те са прави.
— Не ви смятах за калвинист.
— Никога не съм бил. Това ми напомня за моментите в живота ми, когато съм разсъждавал над различията между нас. Откъде се вземат убийците? Взирал съм се в очите на хора и не съм виждал разкаяние, съжаление, никаква мисъл за живота на другите. Кой може да се вгледа в лицето такъв човек и да не се запита дали пък между нас няма и такива, които са лишени от искрата на човешкото?
— Това ли ще е следващият ви експеримент? — попитах аз. — Тест за социопати?
— Като се опитваме да си присвоим привилегия, която се полага единствено на Бог, ние си просим бедствието.
— И каква е тази привилегия?
— Ясното зрение, разбира се — способността да прозрем природата на човешкото съзнание или липсата му.
Лицето му помръкна.
— Не възнамерявам да правя повече експерименти. Не само вие сте изгубили някого.
Не се усетих веднага, но думите му ме връхлетяха със силата на товарен влак.
— Вие кого изгубихте?
По изражението му разбрах, че е казал повече, отколкото е възнамерявал. Усмихна се бавно, но не отговори.
— Защо ме излъгахте за Брайтън?
— Казах ви, не познавам такъв човек.
Вдигна поглед към мен и тогава ми просветна.
— Заради него сте сложили тези врати.
Той се изсмя тихо. Ако досега очите му издаваха умора, вече изглеждаше изтощен.
— Някои мистерии опитваме да разрешим, от други се стараем да избягаме. Как нищото създава живот? Човекът само плът ли е? И най-голямата мистерия, чийто отговор един ден ще научим.
— Коя е тя?
— Какво идва след смъртта? Но аз все още не искам да научавам точно този отговор.
— Аз също.
— За да вярвате в Бог, господин Аргус, трябва да вярвате и в дявола. Запитайте се кой от двамата е по-вероятно да ви преследва сега? В определени моменти от живота си не бях вярващ. Каква невероятна ирония — именно срещата с дявола може да накара човек да се обърне към Бог.
Ръката му посегна под бюрото. Съвсем леко движение.
— Но понякога — продължи той — ми се ще да можех отново да стана невярващ.
След миг вратите се отвориха и аз разбрах, че е натиснал бутона на системата за сигурност. С това нашата среща беше закрита.
— Ще изнеса онази проповед, както поискахте — рече той. — Но сега е време да си вървите.
Четирима огромни мъжаги влязоха в стаята. Две плешиви глави, две моряшки подстрижки.
Робинс се обърна към тях.
— Изпратете господин Аргус, ако обичате.
По-едрият с моряшка подстрижка сложи ръка на рамото ми.
Първата ми реакция беше да се възпротивя, но станах.
— Пак ще се чуем — обещах аз на Робинс.
— Господин Аргус, със съжаление трябва да кажа, че много се съмнявам в това.
Глава 22
20
Стивън Уайнбърг е американски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1979 г. — Б. пр.
21
Според калвинистите „избраните“ (т. е. хората, които Бог е избрал да приемат Христа и затова да получат опрощение) са предопределени да бъдат праведни и само техните души ще получат спасение. — Б. пр.