— Какво имаш предвид?
Тогава бях на дванайсет и вече бях завладян от физиката и числата. Опитвах се да отричам лудостта й.
— Едните си имат Дарвин, другите — Айнщайн. Но всъщност в основата си всичко е просто религия.
Отвърнах малко рязко:
— То е точно обратното на религия.
Тя поклати глава.
— Идва от същия порив. От нуждата да разбереш.
Очите й не издаваха нищо.
— И единственият въпрос е всъщност колко силно искаш да узнаеш?
Взех телефона. Колко силно исках да узная?
Набрах номера на Машината. Чух два сигнала.
— Ало.
— Получих доклада ти. Откъде взе списъка с проектите?
Отвърна ми тишина, последвана от експлозия от думи:
— Господи, Ерик, добре ли си? Чух какво е станало. Обадих се и ти оставих съобщения…
— Списъкът — настоях аз.
— Ами…
Той като че ли се обърка, опитваше да си спомни.
— Списъкът с проектите? Значи си получил папката. Един мой познат в университета ми го даде. Но как си ти? Чух за пожара.
— И това е публична информация?
— Да, всичко е публично, ако знаеш къде да търсиш.
— Няма дати към проектите.
— Не съм сигурен за датите. Защо ме питаш за това? Вгледах се в листа. Проучването, от което се интересувах, беше в средата на списъка.
— Кога е започнало това?
— Преди седем години.
— До настоящия момент?
— Да, вероятно. Не съм сигурен. Кажи какво става.
— В този списък има един много специфичен термин.
— В какъв смисъл специфичен?
— Разклоняваща трансформация — значението не е важно. Става дума за математическа функция.
— Не те разбирам съвсем.
— Аз го измислих. Аз измислих термина точно след колежа. Само няколко души работехме по това.
Той помълча, после рече:
— И този термин се появява в индекса на проучванията, които са разглеждани за наградата.
— Да.
— Къде си работил по това?
— Със стария ми партньор. Преди „Хенсън“.
— Но това е преди… — Замълча.
— Да, доста преди да се срещнем с Брайтън.
Последваха още няколко секунди тишина.
— Защо са се интересували от работата ти?
— Това е много хубав въпрос.
Преди Айнщайн го е имало Гастон Жюлиа.
В речника математическата функция е описана като вид система. Всъщност функциите са преобразуватели — те са онова „ако-тогава“, което е в сърцето на всяко изчисление.
Затворих телефона и го оставих на масата пред мен. В стаята цареше пълна тишина. Приближих се до огледалото.
Първия път, когато мама ми описа рибозомата, аз разбрах принципа. Нуклеотидната секвенция влиза от едната страна на рибозомата, а полипептидната верига излиза от другата — просто и подредено преобразуване на информация. Математическа функция в най-чист вид.
В края на Първата световна война един френски математик на име Гастон Жюлиа първи успял да опише поведението на сложните числа при множествена итерация[24] на функция ƒ. Прилагаме кое да е число z към функцията ƒ и получаваме резултат. После прилагаме функцията ƒ на изхода и получаваме вторичен резултат, след това прилагаме функцията ƒ към него и получаваме третичен резултат, и така нататък, в безкрайна процесия. Подобно на рибозомата, която изяжда своя продукт в една безкрайна примка.
Изобразени в триизмерно пространство, тези множества на Жюлиа изграждат сложни, красиви структури. Множества на Жюлиа. Фрактали на Манделброт. Патологични криви. И по-странни неща. Неща, които математиката нарича чудовища.
Мислите също могат да бъдат чудовища.
— Няма да се върна там — казах на мрака в стаята.
Погледнах в огледалото и се опитах да повярвам в това.
Глава 26
Самолетът за Индианаполис излиташе в осем сутринта.
Хапнах гадна храна на летището, докато чаках да се кача на борда. Часове по-късно кацнахме, наех кола и до обед вече бях на магистралата.
Установих, че трафикът в града е сито, през което някои коли преминават, а други — не. Не бях хванал цаката на местното движение и напредвах бавно.
Спомних си за интегралните схеми на Сатвик — еволюцията изискваше най-ефикасните дизайни. Жалко, че проектантите на града не бяха използвали същата техника.
Щом слязох от магистралата, се залутах из плетеницата на стар жилищен квартал. Една от най-старите части на града.
Тук къщите бяха ниски и яки като щангисти. Изглеждаха неразрушими — редица след редица четвъртити къщи, тухли и камък. Предните им огради опасваха тротоара. Хората по улицата тук бяха едноцветни, знак, че дифузията срещаше съпротива.