Признавам си, той ми се понрави. Начинът, по който се запозна с мен, беше наистина остроумен и оригинален, а държането му на малко момченце беше направо очарователно. В този момент си дадох сметка, че флиртуването крие много повече предизвикателства, отколкото предполагах. Не всичките ми обожатели бяха с жълто около устата. Някои от тях имаха остър ум! Този факт доста ме ободри. Много е досадно да виждаш около себе си само провесени в захлас езици и послушно размахани опашки. С изненада установих, че ме обзе леко разочарование, когато тълпата обожатели избута Кеймиън настрана. Баналностите ме погълнаха с нова сила, но по някаква неведома причина всеки избягваше да зачеква темата за времето.
Риванските моми ставаха все по-кисели и нервни. Единствено за да успокоя нажежената атмосфера, аз им хвърлих няколко разсеяни царствени усмивки. Младежите бяха очаровани от тях, девойките — не.
Целият следобед продължи по този многообещаващ начин. Най-накрая музикантите — повечето от тях свиреха на лютни — подхванаха някакъв танц. Един слаб и източен младеж с меланхолично изражение, облечен целият в черно, се доближи до мен.
— Ще благоволите ли да танцувате, лейди Поулгара — попита той със сърцераздирателен тон, а после се поклони. — Позволете ми да се представя — аз съм Мерот Поета. Бих могъл да съчиня сонет във ваша чест, докато танцуваме.
— Съжалявам, лорд Мерот — отвърнах, — но досега съм живяла доста усамотено и не зная да танцувам.
Това, разбира се, не беше истина. Двете с Белдаран открихме радостта от танците, още докато бяхме деца. Подозирах обаче, че ритъмът на песента на чучулигата ще се окаже твърде сложен за този самозван поет. Мерот очевидно беше позьор като повечето от останалите присъстващи. Той обаче си въобразяваше, че внимателно оформената му черна брадичка и трагическият израз на лицето го правят особено желан за жените. На мен пък изобщо не ми беше трудно да устоя на неговия чар.
— О — възкликна той на моето признание, — колко жалко! — После тъжните му очи изведнъж светнаха. — Мога да ви давам частни уроци по танци, ако пожелаете!
— Някой път може да обсъдим този въпрос — отклоних го аз, опитвайки се да стоя колкото се може по-далеч от него.
— Мога ли да ви кажа една поема тогава?
— Би било чудесно.
Каква грешка! Мерот зае декламаторска поза и започна да рецитира ужасно бавно и натъртено с мрачния си глас. Нареждаше така, сякаш предизвикваше небето да се сгромоляса върху света. Не видях слънцето да помръква, но със сигурност усетих как земята под мен се разтресе.
Той продължаваше и продължаваше, и продължаваше безкрай. Позата, в която беше застанал, значително превъзхождаше качеството на неговата поезия. Най-напред си помислих, че е ужасен. После ми стана досаден, а накрая досадата ми премина в пълно отчаяние. Изразително извъртях очи към тавана. Неколцина мои обожатели на мига схванаха намека и побързаха да ми се притекат на помощ. Мерот продължаваше да стои все така на едно и също място, докато насъбралите се около него слушатели лека-полека започнаха да се изнизват. Може би ме беше харесал, но очевидно харесваше повече самия себе си.
Забелязах, че останалите жени в залата започнаха все по-ясно да показват своето недоволство и нетърпение. Въпреки подканящите им изражения, дансингът пустееше. Моите ухажори видимо не желаеха да си отвличат вниманието. Няколко дами се престориха, че имат главоболие и побързаха тихо да напуснат залата. Може и да си въобразявам, но след като излязоха май дочух звук, сякаш някой си гризе ноктите от ярост. Това беше най-прекрасната музика за моя слух.
Когато вечерта взе да се спуска над Острова на бурите, Тайгун се присъедини към нас. Той нямаше нужда да си проправя път с лакти сред обожателите ми. Всички отстъпиха. Беше огромен, плещест, с дълга руса коса, покрит с метална ризница и носеше меч.
— Лейди Поулгара! — извика той с гръмовен глас. — Вас търся!
Това прозвуча доста заплашително в неговите уста.
— Аз съм Тайгун Воинът. Сигурно сте чували за мен. Делата ми са известни надлъж и нашир из цяла Алория.
— Много съжалявам, лорд Тайгун — рекох присмехулно, престорвайки се на сконфузена. — Отраснах в усамотение, затова до мен не е стигнало нищо от онова, което става по света. Освен това съм просто едно глупаво момиче.
— Ще убия всеки, който твърди подобно нещо! — И той се огледа застрашително наоколо.