Той беше толкова добър човек! Очите на Се’Недра се напълниха със сълзи. Поулгара имаше възможност да избере своя съпруг сред императорите и да живее в палат, но тя предпочете обикновен селски ковач и тази отдалечена от света къща. Едва сега Се’Недра разбра защо беше постъпила така.
Оказа се, че Дюрник лесно се поддава на манипулиране. Предложението на Се’Недра за „малко семейно събиране, така и така вече сме тук“ незабавно го спечели на нейна страна. Дюрник беше твърде наивен, за да заподозре скрити помисли. Се’Недра толкова лесно го подведе, че почти се засрами от себе си.
Гарион обаче не бе така лековерен. Беше живял доста време със своята своенравна малка дриада. Ала след като Се’Недра и Дюрник в един глас настояваха за това събиране, на него не му оставаше голям избор. Въпреки това той хвърли няколко подозрителни погледа към Се’Недра преди да изпрати мислено послание на дядо си.
Белгарат и Поледра пристигнаха близо ден по-късно. Докато старият човек поздравяваше Се’Недра, изражението му ясно показа увереността му, че тя наистина крои нещо. Това обаче не притесни особено Се’Недра. Онова, което наистина кроеше, не включваше участието на Белгарат. Вместо това тя се съсредоточи върху Поледра. Минаха няколко дни преди Риванската кралица да успее да се усамоти за сериозен разговор с бабата на своя съпруг. Дотогава обединението на семейството изглеждаше единствената причина за тази среща. Естествено, близнаците на Поулгара бяха в центъра на всеобщото внимание. Те видимо се забавляваха от това, а Се’Недра изчакваше търпеливо. Тя беше уверена, че подходящият момент рано или късно ще настъпи, затова си позволи да се наслаждава на близостта между членовете на това чудато семейство, към което чрез брака си вече принадлежеше.
Имаше нещо непривично и странно в поведението на жълтеникаво-кафявокосата Поледра, което държеше настрана Се’Недра и я разколебаваше при всеки опит да се приближи до нея. Риванската кралица на няколко пъти беше препрочитала историята на Белгарат и знаеше странното минало на Поледра. Тя често се улавяше да изучава съсредоточено жената на Белгарат, търсейки във външността й останки от вълчите черти. Сигурно имаше нещо от облика на хищниците в нейния образ, но Се’Недра беше родена в Толнедра, а там вълци не се срещаха. Тя едва ли би разпознала тези черти, дори да личаха ясно. Това, което най-много притесняваше Се’Недра, беше смущаващо прямият поглед, с който Поледра наблюдаваше хората. Цирадис наричаше Поледра „Жената, която наблюдава“ и Пророчицата от Кел имаше пълно право за това. Златистите очи на Поледра изглежда имаха силата да проникват през всички защитни слоеве на Се’Недра чак до онова тайно кътче, където тя криеше истинските мотиви за своите постъпки. Дребничката кралица обаче не желаеше никой да си вре носа там.
Най-накрая една сутрин тя насили куража си и се доближи до златооката майка на Поулгара. Гарион, Белгарат и Дюрник бяха излезли навън да проведат един от нескончаемите огледи на фермата, а Поулгара къпеше близнаците.
— Искам да Ви помоля за една услуга, лейди Поледра — Се’Недра не беше съвсем сигурна как точно трябва да нарича бабата на Гарион, затова избра не съвсем подходящото официално обръщение.
— Подозирах, че ще го направиш — отвърна твърде меко Поледра. — Ти хвърли доста усилия, за да организираш това събиране и усещам, че ме наблюдаваш от няколко дни. Бях сигурна, че най-накрая ще отвориш дума за това. Какво те тревожи, дете?
— Е, „тревожи“ може би не е най-подходящата дума — уточни Се’Недра, отклонявайки поглед. Тези пронизващи златисти очи я караха да се чувства нервна. — Убеждавам Поулгара да свърши нещо, а тя се е заинатила и отказва. Знаете каква може да бъде понякога.
— Да, това е семейна черта.
— Май не се изразих правилно — рече извинително Се’Недра. — Аз, разбира се, я обичам, но…
— Какво искаш от нея? Не го усуквай повече, Се’Недра, а карай направо.
Се’Недра не беше привикнала към толкова безцеремонен начин на говорене, но реши да не се обижда. Вместо това започна отдалече.
— Четохте ли историческата книга, която съпругът Ви току-що завърши? — попита.
— Не чета много често — отговори Поледра. — Изморява очите. Освен това мъжът ми не я е писал. Той я разказа, а буквите просто се появяваха върху листа, докато говореше. Понякога даже извърташе и го усукваше, за да не каже точно как е било. Чух по-голямата част от книгата, когато диктуваше. Все пак не е твърде неточна, а в повечето случаи казва истината.
— За това ми е думата. Премълчал е много неща, нали?