— Харесва ли ти, Поул? — попита Белдаран.
— Прекрасно е — отвърнах.
— Сега това са твоите покои — каза тя. — Ще имаш нужда от собствени стаи, защото се надявам често да ни гостуваш.
— Всеки път, когато имам възможност — уверих я аз. После заговорих делово. — Как се чувстваш? — попитах, щом се разположихме удобно върху отрупания с възглавници диван.
— Много тромава и непохватна — отговори. После постави едната си ръка върху наедрелия корем. — Нямаш представа колко бързо расте това нещо.
— Гади ли ти се всяка сутрин? Чувала съм, че обикновено така става.
— Отначало — да, но после постепенно отмина. Болките в гърба се появиха едва напоследък.
— Болки в гърба ли?
— Все пак нося доста тежък товар, Поул — припомни ми тя, — при това той се намира на много неудобно място. Най-доброто, което мога да направя, е да се клатушкам като патица, но и това много натоварва гръбнака ми. Понякога имам чувството, че ще бъде все така оттук нататък.
— Това ще мине, скъпа.
— И Арел ми казва същото. Нали я помниш?
— Май беше жената, която ръководеше ушиването на официалните ни дрехи?
Белдаран кимна.
— Освен това тя е и много добра акушерка. Разказа ми всичко, което предстои. Изобщо не го чакам с нетърпение.
— Съжаляваш ли за това?
— Че забременях ли? Разбира се, че не. Просто не ми се ще да продължава толкова дълго. А ти какво прави през това време?
— Образовах се. Татко ме научи да чета и вече прехвърлих почти всички книги от библиотеката му. Няма да повярваш колко глупост се е натрупала през годините. Понякога ми се струва, че толнедранците и мелсените са си обявили някакво състезание, а абсолютната глупост е наградата за победителя. Точно сега чета „Книгата на Торак“. Явно братът на Учителя има някои проблеми.
Тя сви рамене.
— Колко досадно! Как издържаш да четеш подобно нещо?
— Вярно, че не е четиво, към което ще посегнеш за забавление. Написано е на староангаракски и дори езикът е грозен. Мисълта за един луд бог е доста обезпокоителна.
— Луд?
— Абсолютно. Майка ни твърди, че винаги е бил такъв.
— Тя често ли те навестява?
— Всеки ден. Татко обикновено спи до късно, така че мога спокойно да ходя при Дървото и да прекарвам предиобедите с нея. Тя също ме учи, така че получавам доста всеобхватно образование, или както би се изразила ти — пълно и закръглено.
Белдаран въздъхна.
— Май все повече се отдалечаваме една от друга, а, Поул?
— Случва се при всички — отговорих. — Казват, че така се пораствало и съзрявало.
— На мен това обаче не ми харесва.
— На мен също, но едва ли бихме могли да му се противопоставим.
На другата сутрин навън вилнееше буря с проливен дъжд, но въпреки това аз сложих наметката си и тръгнах из града. Исках да поговоря с Арел. Открих магазина й за дрехи в една глуха уличка недалеч от пристанището. Вътре беше тясно и разхвърляно. Наоколо се подмятаха топове плат, масури с дантела и оплетени чилета прежда. Звънчето на вратата пропя, когато влязох, и тя вдигна очи от иглата.
— Поулгара — извика, скочи на крака и ме притисна в майчина прегръдка. — Изглеждаш прекрасно!
— Ти също, Арел.
— Нова рокля ли търсиш? За това ли дойде?
— Не. Искам да поговорим за състоянието на Белдаран.
— Тя е бременна. Обзалагам се, че си го забелязала.
— Много смешно, няма що! Кажи какво става при раждането.
— Много е болезнено, мръсно и изтощително. Нали не искаш повече подробности?
— Напротив, искам.