И когато президентът се обърне към него, Главният икономист трябва да реши веднага и правилно какво точно иска да чуе той от него, за да му даде отговора си заедно с необходимите безсъдържателни фрази. Тях на свой ред президентът ще представи на американската общественост. Когато ти, драги, разказа вица за Рейгън, лекаря, статистика и икономиста, за момент си помислих, че разбираш от какво деликатно естество е задачата на икономиста, но съвсем неподходящият ти кикот накрая ми подсказа, че изобщо не схващаш това.
До четирийсетгодишната си възраст Висарион бе придобил необходимата квалификация за всеки пост — колкото и висок да е той. Из кулоарите на Института по икономика на управлението се носеше мълвата, че през последните седем години Висарион Джонсън нито веднъж не е казал някому нещо, което той не е искал да чуе. Нещо повече, той бе приет единодушно и с акламации в ограчения за масово членство КПЗНУП.
Но ти, който нямаш опит в нищо друго, освен в боравенето с пишещата машина, вероятно никога не си и чувал за КПЗНУП, което е съкращение на Клуб на последователите на закона за непропорционалното увеличение на производителността. Всъщност много малко хора са чували за него. Дори и в средите на по-низшите икономисти също не го знаят. Това е една малка група от изключителни икономисти, които напълно са овладели заплетеното изкуство на „икономиката — магия“, или както веднъж един политик я нарече доста чудато и недодялано, „икономика на шаманите“.
Добре известно бе, че никой вън от КПЗНУП не може да се кандидатира за пост във федералното правителство, както и това, че всеки член на клуба може. Така че когато председателят на клуба се спомина най-неочаквано и организационният комитет посети Висарион, за да му предложи поста, сърцето му едва не се пръсна от радост. Като председател на клуба при първа възможност той със сигурност щеше да бъде назначен на поста Главен икономист на САЩ и така щеше да стои до самия извор на властта, движейки ръката на президента точно в посоката, в която президентът би желал тя да се движи.
Едно нещо обаче тревожеше Висарион и го поставяше в ужасно недоумение. Чувстваше, че има нужда от съвет от някой уравновесен човек с тънък интелект и затова и затова веднага се обърна към мен — най-естественото нещо за всеки, изпаднал в неговото положение.
— Джордж — каза ми той, — ако стана председател на КПЗНУП, значи да се осъществят най-големите ми надежди и най-безумните ми мечти. Това е преддверието към славното бъдеще на икономическото подлизурство, в което мога дори да надмина този втори придворен служител, който одобрява всички догадки на президента, а именно Главен учен на Съединените Щати.
— Искаш да кажеш съветника на президента по научните въпроси?
— Ако предпочиташ това неофициално название, да. Нужно е само да стана председател на КПЗНУП и след две години със сигурност ще стана Главен икономист. Освен…
— Освен ако какво? — попитах аз.
Висарион направи усилие и се стегна.
— Трябва да ти разкажа всичко от самото начало. КПЗНУП бе основан преди 62 години, а името му бе избрано поради това, че Законът за непропорционалното увеличение на производителността е единственият икономически закон, за който всички икономисти, колкото и лошо да са обучавани, са чували. Първият му председател, легендарната личност, която предсказа през ноември 1929 г., че на борсата ще има сериозен срив, бе преизбиран година след година и остана на председателския пост в продължение на трийсет и две години. Той почина на почтената възраст деветдесет и шест години.
— Много похвално от негова страна — казах аз. — Толкова много хора се предават далеч по-рано, когато е нужна само малко упоритост и решителност да устискаш до деветдесет и шест, че и отгоре.
— Вторият ни председател се справи почти толкова добре и остана на поста честанйсет години. Той бе единственият, който не стана Главен икономист. Беше го заслужил и бе назначен на този пост от Томас Дюи в деня преди изборите, но някак… Третият председател почина след като изкара осем години на поста, а четвъртият — след четири години. Покойният ни председател, който се помина миналия месец, бе петият поред и изкара на поста си две години. Не виждаш ли нещо странно във всичко това, Джордж?
— Странно ли? Всички ли умираха от естествена смърт?
— Разбира се.
— Ами, като се има предвид на какъв пост са били, това наистина е странно.