Клифтън започна с това, че е роден някъде към 1780 година в Лондон, в семейство на много бедни родители. Баща му успял да се издигне благодарение на собствения си труд от положението на наемен работник до собственик на пекарна. Когато фалирал, той, жена му и шестте му деца били хвърлени в затвора заради неизплатени дългове. Баща му и три от децата умрели там от треска и системно недояджане. Майка му се побъркала и била изпратена в лудница. Не след дълго освободили него и останалите деца. Скоро след това четиринайсетгодишния му брат бил заловен и обесен заради кражбата на чифт обувки. По-малката му сестричка станала проститутка на дванайсет години и умряла на осемнайсет от сифилис и гонорея.
Когато стигна до този момент в разказа си, Клифтън пое дълбоко въздух и очите му се замъглиха.
— Толкова време мина оттогава, но както виждате аз все още се вълнувам от спомена за… Няма значение… както и да е…
Имал късметът да бъде осиновен, макар и не напълно законно, от бездетно семейство. Това го спасило от депортиране за Австралия.
— Макар че това можеше да бъде големия ми шанс да стана свободен и… кой знае… може би богат човек — въздъхна Клифтън.
Човекът, който го отгледал, се казвал Ричард Дали.
— Книжар и издател. Той и жена му ме научиха да чета и пиша. Запознах се с мистър Уйлям Блейк4 — поет, гравьор, художник, — когато веднъж пастрокът ми поръча да му занеса една книга. Мистър Блейк…
— Това наистина ли има нещо общо с основната история? — поинтересува се Кикаха.
— О, да, и то в голяма степен. Просто не мога да го пропусна. Познаваш ли поезията на Блейк?
— Чел съм някои от поемите му в гимназията.
Ако си спомняше правилно, Блейк бил роден през 1757 и умрял през 1827 година. Бил крайно ексцентричен християнин, чиито представи за религията се различавали твърде силно от общоприетите по негово време. А може би дори от представите на кое да е друго време, включително това на Кикаха. Поне това му бе останало в главата от учителя по английска литература.
Междувременно Клифтън му бе задал следващ въпрос:
— А знаеш ли, че Блейк създава в поетичните си творби своя собствена митология?
— Не.
— В която има вплетени християнски елементи.
— Е?
— Дидактичните му и символистични творби представляват апокалиптични поеми, в които основните герои са богове и богини, които сам бил измислил или поне така твърдеше. Изобщо създал своя митология, божествата в която имали имена като Лос, Енитармон, Червения Орк, Вейла и Ахейния.
— Какво? Ти… не, май не се шегуваш? — възкликна Кикаха. После се обърна към Анана: — Ти знаеше ли за това?
Очите й се разшириха.
— Да, разбира се, но само не ми се сърди. Тази тема изобщо не е повдигана в разговорите между нас, но сега мога да ти кажа, че се познавам с Блейк.
— Познаваш Блейк? — Кикаха бе толкова смаян, че заекна. Но нещо му говореше, че тя казва истината. Историята около Блейк явно не я вълнуваше особено, но тя със сигурност би се спомнила, ако той бе споменал някога името му пред нея. — Ами… добре. Всичко е наред. Макар че се изненадах — и той подкани Клифтън: — Кажи ми как стана всичко това.
— Мистър Блейк беше невероятно ексцентричен човек с мистични видения. Притежаваше най-дивите, най-блестящи и най-пронизващи очи, които някога съм виждал в някого. Лицето му бе като на елф… но от опасната разновидност. Според мистър Дали Блейк твърдял, че веднъж, когато бил дете, видял ангели на едно дърво и пророк Изекия в полето. А друг път в рамката на прозореца му се появило лицето на самия Бог. И ако го видиш и чуеш сам да разказва за тези неща, няма как да не повярваш, че историите са самата истина… Мистър Блейк посети мистър Дали няколко пъти, за да си купи книги на кредит. Досещате се, че беше невероятно беден. На два пъти неволно подслушах разговори между двамата, но основно говореше мистър Блейк. Мистър Дали беше прехласнат от мистър Блейк, макар да личеше че започва да се притеснява, когато мистър Блейк се отплесне в дивите си приказки. Но и с мен бе така. Този човек изглеждаше като обсебен от някаква странна сила, нещо не съвсем от нашия свят. Но само който е разговарял с него може да разбере какво искам да кажа… Както и да е, един следобед, мистър Блейк, чиито очи изглеждаха тогава по-диви от всякога, по-одухотворени, или може би по-проницателни — не бих могъл да преценя кое — каза на мистър Дали, че зърнал духа на една бълха. Просто не знам какво имаше предвид под бълха, защото в онова, което после описа, нямаше нищо, което да наподобява на бълха. То по-скоро приличаше на фигурата върху този пръстен, с тази разлика, че ръката му не държеше чаша, от която се пие кръв.
4
Реално съществувал английски поет и художник, чийто най-известни стихосбирки са „Песни за невинността“ и „Песни за опита“ — Бел.пр.