Идвайки на себе си и отърсвайки се от моментното чувство колко е изключителен — един недостатък, така характерен почти за всеки човек — той разтърси глава, за да прочисти мислите си. Въпросът сега беше какво да каже на Дингстет, когато то се върне и му заяви, че главата му е пълна с лайна.
Владетелят на Пещерния свят наистина се върна и то само след пет минути. Изправи се пред клетката му и заяви:
— Мозъкът ме информира, че всъщност няма такива неща като духове или привидения. Следователно ти си ме излъгал!
— Не, не съм! — извика Кикаха. — Кажи ми, кога е въведена информацията за свръхестествените явления в паметта на компютъра?
Дингстет помълча за няколко секунди. После отговори:
— Преди около дванайсет хиляди години местно време. Мога да ти кажа по-точно, ако желаеш.
— Видя ли! — възкликна Кикаха, сякаш това обясняваше всичко. — Тези данни отдавна са остарели! Междувременно науката установи, че онова, което на времето е било считано за свръхестествено, всъщност е факт. И действително съществуват неща като духове и привидения. Преди около две хиляди години един тоан на име Худини8 доказа, че има духове. Доказа още, че те могат да комуникират с нас, но и че ние по-рядко можем да комуникираме с тях. Духовете се появяват пред високочувствителни и надарени индивиди, като мен например, за да изкажат пред тях желанията си. Контактът, който осъществяват, е като еднопосочна врата: те говорят с нас. Ние не можем да говорим с тях! — Той се огледа. Всички, с изключение на Кумас, се бяха вкопчили в прътите на решетките и напрегнато гледаха към двамата: — Ако не вярваш на мен, попитай тях! Те ще потвърдят, че всичко, което ти казах, е истина! Така ли е, приятели?
Никой още не се бе досетил каква беше идеята му. Но бяха достатъчно интелигентни, за да се включат в играта, каквато и да бе тя. Единствен Кумас представляваше неизвестна величина, но когато Дингстет се обърна и към него, тоанът остана да лежи по гръб, загледан през решетката на тавана. Останалите се заклеха, че това, което Кикаха казва, че обществено достояние от много време насам.
— Всъщност — уточни Червения Орк, — същият този Худини доказа съществуването на духове по експериментално-психологически път. Можа на няколко пъти да ги види, макар и не напълно ясно. След това се разбра, че мъртвите се появяват и в сънищата.
Той вдиган поглед към Кикаха и в него ясно се четеше въпроса „Кой, до дяволите, е този Худини?“
Кикаха му отговори с вдигане на ръка, образувал буквата „О“ с палец и показалец, докато Дингстет бе обърнат с гръб към тях. Беше много доволен, че тоанът така бързо се ориентира.
— Моят народ е съществувал много преди тоаните! — съвсем неочаквано проговори Хрууз. — Ние знаехме, че духовете съществуват дълго преди тоаните да научат за нашето съществуване!
Кикаха се надяваше двойниците да не се престараят в измислянето на „факти“, които биха могли лесно да бъдат разобличени и цялата измама да лъсне. Играта беше такава, че трябваше да се играе безкрайно хладнокръвно и страшно предпазливо. Когато Дингстет се извърна, за да изслуша изненадващо прозвучалата тирада на Хрууз, Кикаха направи знак на Ашателон и Уематол да говорят по-малко. Но веднага спря. Хрумна му, че Дингстет може да е монтирал невидими камери, които да заснемат цялата сцена.
Ако съществото прегледаше записите и в него възникнеха някакви съмнения относно интерпретацията на тези жестикулации, той трябваше да изсмуче от пръстите си някакво обяснение и за тях.
Уематол и Ашателон казаха на Дингстет, че вече от хилядолетия на всички е известно за съществуването на свят на духовете, които понякога действително влизат в контакт с отбрани хора по време на сънищата им. В обяснението им обаче прозвуча повече презрение към Дингстет, отколкото Кикаха би желал да чуе. Изглежда те просто не можеха да се противопоставят на непрестанните импулси да оскърбяват и унижават.
Дори да усети това, Дингстет с нищо не го показа. То се обърна към Кикаха и му нареди:
— Опиши ми Зейзел!
Лукаво същество. И не чак толкова тъпо, колкото можеше да изглежда на някого.
За да спечели време, през което да измисли убедителен отговор, Кикаха се престори, че не е разбрал:
— Какво искаш да кажеш? Да ти го опиша физически? Лицето му? Ръстът? Пропорциите на крайниците му спрямо тялото? Цветът на косата и на очите му? Малки или големи са ушите му? Колко голям е носът му и каква форма има?
— Да.
Кикаха пое дълбоко дъх, надявайки се по някакво чудо да почерпи отнякъде и въображение. После заговори толкова високо, че да го чуват и останалите.
8
Хари Худини — американски артист (1874–1926), станал известен с останалите необяснени номера по измъкване от заключени сандъци, окован във вериги. Към края на живота си твърдял, че е медиум и има връзка с отвъдния свят — Бел.пр.